Работех върху част от гръбначния стълб — щях да я изчистя със сярна киселина и да дам да проверят с микроскоп дали има диатомеи, каквито се срещат във водата навсякъде по света.
— Но съм му забравил името — продължаваше да разказва Марино. — Той взе цялата информация, свърза се с Вашингтон, а от Вашингтон се свързаха с Лион, където им е седалището на тайните агенти. Доколкото съм чувал, работели в някаква страховита сграда на път, който го нямало върху никакви карти, в нещо като пещерата на Батман. Огради, по които тече електричество, остра като бръснач бодлива тел, тежка порта и пазачи, въоръжени с картечници, и така нататък.
— Попрекалил си с филмите за Джеймс Бонд — укорих го аз.
— Изобщо не ги гледам, откак Шон Конъри спря да се снима в тях. Днес филмите не струват нищо, пък и по телевизията няма какво да гледаш. Чудя се защо изобщо си играя да включвам телевизора.
— Няма да е зле от време на време да четеш по някоя и друга книжка.
— Доктор Скарпета! — извика Чък, след като затвори. — Обади се доктор Купър. Съдържанието на алкохол в течността е нула нула осем, а в мозъка няма нищо.
0,08 не значеше много, понеже в мозъка не бе установено наличието на алкохол. Преди да умре, мъжът може би беше пил или това бе спирт, появил се под въздействието на бактериите вече след смъртта. Не разполагахме с други течности, с които да сравняваме, например с урина, кръв или пихтиестата маса около окото, известна като стъкловидно тяло, а това не бе никак добре. Ако 0,08 бе истинското равнище на алкохола, това показваше ако не друго, то поне, че мъжът е бил пийнал и, следователно, по-уязвим.
— Какво ще напишеш като причина за смъртта? — полюбопитства Марино.
— Остра форма на морска болест — изкиска се Руфин.
— Знаеш ли, вече наистина ми лазиш по нервите — не се стърпя Марино.
— Причина за смъртта — неустановена — рекох аз. — Начин на настъпване на смъртта — убийство. Това не е някакъв злочест докер, случайно заключен в контейнер. Трябва ми хирургическа кювета, Чък. Остави я ей там, на плота, и до довечера трябва да поговорим.
Очите му се стрелнаха като врабчета.
Смъкнах ръкавиците и звъннах на Роуз.
— Порови, ако обичаш, в архива, и ми намери коркова дъска — заръчах на секретарката.
От службата за безопасност на труда бяха решили, че всички дъски, върху които режем, трябва да са с тефлоново покритие, понеже другите предавали заразите. Тези тефлонови покрития наистина бяха удобни, когато за пациент имаш жив човек или месиш тесто. Подчиних се на разпореждането, но нямах намерение да изхвърлям старите дъски.
— И няколко щифта — допълних. — В горното дясно чекмедже на бюрото ми трябва да има пластмасова кутийка. Освен ако някой не е задигнал и нея.
— Ей сега ще проверя — обеща Роуз.
— Доколкото си спомням, дъските са на горната полица в дъното на складовото помещение при кашоните със старите наръчници по съдебна медицина.
— Нещо друго?
— Луси сигурно не се е обаждала? — поинтересувах се аз.
— Засега не. Ако се обади, ще ви намеря.
Позамислих се. Вече минаваше един часът. Луси бе слязла от самолета и би трябвало да се е обадила. Пак ме плиснаха мрачни мисли и страх.
— Прати цветя в службата й — заръчах на секретарката. — С бележка: „Благодаря за посещението, обичам те, леля Кей“.
Мълчание.
— Там ли си? — попитах аз Роуз.
— Сигурна ли сте, че искате да напиша това? — попита жената.
Аз се подвоумих.
— Напиши й, че я обичам и й се извинявам — отвърнах накрая.
14.
Обикновено отбелязвах с маркер частта от кожата върху трупа, която смятах да изрежа, в този случай обаче кожата бе в такова окаяно състояние, че никой маркер нямаше да проличи върху нея.
Опитах се да се справя криво-ляво с петнайсетсантиметровата пластмасова линийка, като измерих разстоянието между дясната основа на врата до рамото, после и до плешката и оттам пак до врата.
— Двайсет и един сантиметра на седемнайсет и половина, на пет, на десет — издиктувах на Руфин.
Кожата е еластична. Отрежеш ли я, се свива, а беше важно, когато я прикача към корковата дъска, да я опъна така, че да има същите размери, както върху тялото, инак рисунките на татуировката върху кожата щяха да се разкривят.