— Много мило, че сте се отбили да ме видите — рече секретарката ми, после стана от фотьойла, тапициран с тъмносиня дамаска. — Но вечно се притеснявате за мен — излишно е.
Отиде в кухнята и я чух да отваря фризера. Върна се в хола и ми подаде пластмасова кутия с нещо, замразено в нея.
— Зеленчуковата ми супа — поясни жената. — Ще ви дойде много добре довечера.
— Страшно признателна съм ти — възкликнах с искрена благодарност. — Ще си я стопля още щом се прибера.
— И какво ще правите с тоя Чък? — попита тя с угрижено лице.
Подвоумих се. Не ми се щеше да й казвам.
— Той, Роуз, твърди, че си моят цербер и ми донасяш всичко.
— Точно така, вашият цербер.
— Благодарна съм ти — допълних аз. — Така и трябва да бъде. Постарай се да разбереш какви ги крои.
— Какво крои ли? Ах, негодникът му с негодник! Мъчи се да ви слага прът в колелата — завайка се Роуз, която много рядко прибягваше до нецензурни думи.
— Трябва да се доберем до доказателства — поясних аз.
— Знаеш какви са в щатската управа. По-трудно е да уволниш някого, отколкото да ходиш по водата. Но той няма да победи.
Известно време Роуз мълча. Сетне отсече:
— Като начало не бива да го подценяваме. Хитър е, не може да му се отрече, но не е чак толкова умен, за какъвто се пише. Разполага с много свободно време и може да действа необезпокояван. Най-лошото е, че ви знае навиците, както никой друг, по-добре дори и от мен, понеже, слава богу, не ви помагам в моргата. А там е вашата сцена. Именно там той би могъл да ви провали.
Беше права, макар и да не ми се искаше да признавам, че Руфин има такава власт над мен. Като нищо можеше да размени етикетчетата, които прикачваме върху палеца на крака на труповете, или да зарази нещо. Можеше да надрънка на репортерите някакви опашати лъжи, а те за нищо на света не биха издали източника си. Можеше да забърка какво ли не.
— Между другото — рекох, докато ставах от канапето, — съм почти сигурна, че има компютър вкъщи, тоест излъгал е и за това.
Роуз ме изпрати до входната врата и аз се сетих за автомобила долу, спрян недалеч от моя.
— Имаш ли съсед, който да кара форд таурус? — поинтересувах се аз.
Жената набърчи чело и се замиели.
— Такива коли под път и над път, но не се сещам някой от съседите да има този модел.
— А в кооперацията живее ли полицай, който от време на време да се прибира с таурус?
— Не знам да има полицаи. Но вие не се вживявайте толкова в тия страхотии, дето ви минават през ума. От мен да го знаете, сполита ни точно онова, от което се страхуваме.
— Вероятно нямам причини да се притеснявам, но ме обзе странно чувство, когато видях онзи човек в тъмната кола с угасени фарове и двигател — рекох аз. — Записах номера.
— Добре сте се сетили — потупа ме Роуз по гърба. — Всъщност не се и учудвам.
16.
Докато слизах по стълбището, имах чувството, че обувките ми са от олово, усещах и тежестта на пистолета в джоба си. Щом излязох навън, видях, че колата я няма. Тръгнах към автомобила си и се огледах.
Паркингът не беше осветен добре. Голите дървета издаваха тихи звуци, които ми се струваха зловещи, в сенките сякаш се криеха страховити неща. Бързо заключих всички врати на автомобила, отново се огледах и звъннах на Марино по пейджъра, докато карах към къщи. Той, естествено, ми отговори начаса, понеже се размотаваше в униформа по улиците и се чудеше какво да прави.
— Я провери един регистрационен номер! — казах му веднага щом ми звънна.
— Диктувай.
Повторих номера.
— Току-що си тръгвам от Роуз — обясних му — и останах със странното чувство, че пред кооперацията е спряла кола, която ме следи.
Марино почти винаги възприемаше насериозно странните ми предчувствия, защото те рядко бяха безпочвени. Бях юристка и лекарка. Ако не друго, бях по-склонна да не прекрачвам рамките на клиничния си, подчинен на здравата логика юридически ум и да не се поддавам на емоционални реакции и мнителност.
— Има и друго — допълних аз.
— Искаш ли да намина?
— Разбира се.
Когато се прибрах, Марино вече ме чакаше пред къщата и слезе, залитайки, от автомобила, защото коланът с пистолета и всичко останало му тежеше, а предпазният колан на колата, който той никога не слагаше, явно го спъна.