Той извади цигара от пакета и придърпа стола си до моя, така че да „подслушваме“ заедно.
ВОДОПРОВОДЧИКА: Драга шефке Кей, вярно ли е, че Елвис е умрял върху тоалетната чиния и че мнозина завършвали дните си така? Аз съм водопроводчик, така че разбираш защо се интересувам. Хиляди благодарности, любопитен от Илинойс.
ДРАГА ШЕФКА КЕЙ: Драги любопитен от Илинойс. Да, колкото и да ми е неприятно, трябва да кажа, че Елвис наистина е умрял върху тоалетната чиния и че според мен това не е необичайно, понеже там хората се напъват и напъват и сърцата им не издържат. Дълги години Елвис се хранел с какви ли не боклуци, тъпчел се е с хапчета и накрая природата му е отмъстила и той е умрял от инфаркт в лъскавата си баня в Грейсланд. Нека ни е за обица на всички.
СТУДЕНТ ПО МЕДИЦИНА: Драга шефке Кей, защо си решила да се занимаваш с мъртви пациенти, а не с живи? Зловещ от Монтана.
ДРАГА ШЕФКА КЕЙ: Драги Зловещ от Монтана, не съм от най-възпитаните и така не ми се налага да се съобразявам с чувствата на пациента. Още като студентка установих, че живите пациенти са ужасно досадни, чак ти иде да виеш.
— Майко мила, сега я втасахме — изруга Марино.
Бях бясна, едвам се владеех.
— Знаеш ли — подхвана възмутен Марино, — защо ли най-после не го оставят Елвис на мира. До гуша ми е дошло да слушам как бил умрял в кенефа.
— Млъкни, Марино — прекъснах го аз. — Много те моля. Опитвам се да мисля.
Общуването по чата продължаваше с пълна пара, появяваха се нови и нови бисери, кой от кой по-ужасни. Идеше ми наистина да се включа и да кажа на всички, че Драгата шефка Кей няма нищо общо с мен.
— Има ли начин да разберем кой се подписва с твоето име? — поинтересува се Марино.
— Ако човекът е модераторът в чата, отговорът е отрицателен. Той или тя може да разбере кои са останалите, но не и те — кой е той.
ДЖУЛИ У: Драга ми шефке Кей, щом си на „ти“ с анатомията, знаеш ли и кои са точките на насладата, сещаш се какво имам предвид. Гаджето ми се отегчава в леглото и понякога се случва дори да заспи насред оная работа! Искам да съм секси.
ДРАГА ШЕФКА КЕЙ: Драга ми Искам да съм секси, гаджето ти взима ли лекарства, от които да го кара на сън? Ако не, защо не опиташ по-секси бельо? Днес жените вече не се стараят мъжете да се чувстват значими и желани.
— Това вече е прекалено! — викнах аз. — Ще го убия… — Скочих като ужилена от стола, бях толкова разстроена, че не знаех какво да предприема. — Как смее да петни доброто ми име!
Стиснала юмруци, изтичах като фурия в хола, където спрях и се огледах, сякаш съм попаднала на място, което виждам за пръв път.
— Тази игра се играе от двама — рекох, след като се върнах в кабинета.
— Но как ще я играеш, след като не знаеш кой е вторият? Кой се представя за Шефката Кей? — попита Марино.
— Едва ли мога да направя нещо с този чат, затова пък я има електронната поща.
— Каква електронна поща? — поинтересува се уморен Марино.
— Тази игра се играе от двама — повторих аз. — Само почакай и ела да гледаш! Ще има да хвърчи перушина. Дали да не проверим чия е онази съмнителна кола?
Марино откачи подвижната радиостанция от колана си и я включи на централата.
— Как беше номерът? — попита ме той.
— АДД-7112 — повторих по памет.
— Вирджински ли беше?
— Не успях да видя, съжалявам.
— Нека все пак опитаме.
Той издиктува номера на колегата от Информационната мрежа на криминалната полиция във Вирджиния. Вече минаваше десет часът.
— Можеш ли да ми приготвиш сандвич или нещо друго за хапване, трябва да тръгвам — рече ми Марино. — Умирам от глад. Тази вечер колегите от Информационната служба нещо се бавят. Хич не обичам така.
Поиска си бекон, маруля и доматче с люта майонеза и резени кромид лук и аз запекох бекона в микровълновата печка, вместо да го запържвам.
— Ама защо си правиш труда, докторке! — възкликна Марино, като взе с два пръста резенче нетлъст бекон. — Така му се губи вкусът, пък и тези хартиени салфетки му отнемат мазнинката.
— Пак си е вкусен, и още как! — възразих аз. — Не искам да си взимам този грях на душата и допълнително да ти задръствам артериите, и бездруго сигурно не са в блестящо състояние.
Марино си препече няколко филийки ръжен хляб, които поля обилно с масло, люта майонеза с кисели краставички и кетчуп. Украси всичко това с маруля и домати, поръси го с конска доза сол и му тури отгоре суров червен кромид лук.