Направихме два такива здравословни сандвича и тъкмо се заехме да ги увиваме в станиол, когато радиостанцията изпиука. Колата не била „Форд Таурус“, а „Форд Контур“, модел 1998 година. Била тъмносиня и се водела на компания „Ейвис“ за коли под наем.
— Виж ти, става интересно! — възкликна Марино. — В Ричмънд номерата на всички коли под наем започват с „Р“, трябва изрично да помолиш за друга буква. Но напоследък някои го правят, та да не показват на автокрадците, че човекът не е от града.
В полицията нямаше данни за допуснати от автомобила нарушения, той не се водеше и откраднат.
17.
В осем часа сутринта на следващия ден, сряда, едвам намерих местенце на платения паркинг. От другата страна на улицата, зад оградата от ковано желязо и шадраваните, в мъглата се възправяше сградата на щатската управа, строена още през XVIII век.
Там работеха доктор Уагнър, другите членове на щатската изпълнителна власт и главният прокурор и напоследък охраната стигаше до такива крайности, че дойдех ли тук, се чувствах едва ли не престъпница. Веднага след входа ме спря полицай, който се зае да проверява дамската ми чанта.
— Ако намерите нещо, кажете ми — засмях се, — понеже аз никога не намирам нищо.
Ухиленият полицай ми се стори много познат — беше дребен и набит и бе някъде към трийсет и пет-шест години. Беше с кестенява оплешивяваща коса и будно младежко лице, вече посъсипано от годините и излишните килограми.
Показах му картата, но той дори не я погледна.
— Ще минем и без нея — рече ми весело. — Помните ли ме? Отбивал съм се два-три пъти в старата ви сграда — посочи мъжът предишното седалище на службата на Четиринайсета улица, само на пет пресечки източно от тук. — Рик Ходжес — представи се човекът. — Идвал съм при вас, когато се бяхме подплашили заради урана. Помните ли?
— То оставаше да не помня — потвърдих аз. — Не бе от най-приятните изживявания.
— Освен това бях приятел на Уинго. Наминавал съм да обядваме заедно.
Лицето му помръкна. Уинго беше най-добрият, най-отзивчивият и чувствителният началник „Морга“, когото съм имала. Почина преди няколко години от едра шарка. Стиснах рамото на Ходжес.
— Още ми е мъчно за него — рекох му. — Нямате представа колко ми е мъчно.
Той се огледа и се доближи.
— Чувате ли се с майка му и с баща му? — попита през шепот.
— От време на време.
От тона ми Ходжес разбра, че родителите на Уинго не изгарят от желание да разговарят за своя син хомосексуалист, нито да общуват с мен и с другите му приятели, включително Ходжес. Мъжът кимна с помръкнали очи. Опита се да се усмихне, но колкото да не се разплаче.
— Момчето даваше мило и драго за вас, докторке — рече ми той. — Все се канех да ви го кажа.
— Това значи много за мен — отвърнах трогната. — Благодаря ви, Рик.
Минах безпрепятствено през скенера и Ходжес ми върна дамската чанта.
— И не изчезвайте толкова за дълго — подвикна на изпроводяк.
— Няма, обещавам — рекох и го погледнах в младите сини очи. — С хора като вас ми е по-спокойно на душата.
— Знаете ли пътя? — поинтересува се Ходжес.
— Все ще се оправя.
— И не забравяйте, че асансьорът ни си е доста своенравен.
Качих се по изтритите гранитни стъпала на шестия етаж, където беше кабинетът на Синклер Уагнър с изглед към Капитолийския площад. В мрачната дъждовна утрин почти не виждах статуята на Джордж Вашингтон, яхнал кон. През нощта температурата беше паднала с близо десет градуса, валеше ситен дъждец, наподобяващ сачми.
Чакалнята пред кабинета на секретаря по здравеопазване и социални грижи беше обзаведена с красиви мебели в колониален стил и със знамена, с които определено нямаше нищо общо доктор Уагнър. Кабинетът му беше задръстен с какви ли не джунджурийки и от него личеше, че тук работи човек, който взима задълженията си много присърце и подценява своята власт.
Доктор Уагнър бе роден и израсъл в Чарлстън в Южна Каролина. Беше психиатър, бе завършил освен това и право, и отговаряше наред с другото и за социалния патронаж, обществените осигуровки, заведенията за душевноболни. Преди да го привлекат в изпълнителната власт на щата, бе преподавал в Медицинския колеж на Вирджиния и аз го уважавах неимоверно. Знаех, че и той ми отвръща със същото.
— Кей! — възкликна Уагнър и след като изтика стола на колелца, се изправи иззад писалището. — Как сте?