— Бъдете благодарна, че не са откраднали и нея както толкова много неща тук — рече Роуз.
— Значи се налага да се кача горе и да направя огледа в лабораторията на Вандър — примирих се аз.
Влязох в кабинета и седнах на бюрото. Свалих очилата и разтърках носа си между веждите. Реших, че е време да инсценирам среща между Брей и Чък. Проникнах в адреса на Руфин и пратих съобщение на Брей.
„Шефе Брей,
Разполагам с информация, която трябва да знаете. Хайде да се срещнем в 5:30 при търговски център «Бевърли Хилс». Спрете отзад, срещу «Еленовата глава». Можем да поговорим във вашия автомобил, за да не ни видят. Ако сте възпрепятствана да дойдете, звъннете ми по пейджъра. Ако не се обадите, ще ви чакам там.
После му пратих по пейджъра потвърждение уж от Брей, че срещата ще се състои.
— Готово — казах доволно точно когато звънна телефонът.
— Здрасти — рече Марино. — Тук е личният ти следовател. Какво ще правиш след работа?
— Пак ще работя. Нали помниш какво ти казах — тази игра се играе от двама? Ще ме хвърлиш ли до „Еленовата глава“? Не бива да пропуснем трогателната среща между двама души, които са ни много мили на сърцето. Та си рекох, че ще е много любезно от твоя страна, ако ме заведеш на вечеря и съвсем случайно се натъкнем на тях — казах му аз.
18.
Както се бяхме уговорили, Марино ме чакаше на паркинга и аз се качих на чудовищния му пикап, понеже не исках да рискувам Брей да познае мерцедеса. Навън беше тъмно и много студено, но поне бе спряло да вали. Седалката бе толкова висока, че едва ли не виждах в очите шофьорите на минаващите камиони.
Поехме по авеню „Патерсън“ към „Парам Роуд“, една от най-оживените улици в града, където хората идваха да хапнат, да напазаруват и да позяпат щандовете в универсален магазин „Риджънси“.
— Нека те предупредя отсега, в другия край на дъгата невинаги те чака гърне със злато — подхвана Марино и метна фаса през прозореца. — Единият или и двамата могат да решат да не дойдат. Може да са ни заложили и капан, няма да се учудя. Но сме длъжни да проверим, нали така?
Търговският център „Бевърли Хилс“ се състоеше от няколко бутика и магазин от веригата „Бен Франклин Крафтс енд Фреймс“. Мястото не беше от онези, където очакваш да откриеш един от най-добрите ресторанти в града.
— Няма и помен от тях — отбеляза Марино, след като се огледахме. — Но сме подранили с няколко минути.
Спря по-встрани от ресторанта, между две коли пред „Бен Франклин“, и угаси двигателя. Аз отворих вратата.
— Къде си хукнала? — възропта Марино.
— В ресторанта.
— А ако дойдат точно сега и те видят?
— В правото си съм да бъда тук.
— Ами ако Брей е в бара? — притесни се той. — Какво ще й кажеш?
— Ще й предложа да я черпя едно питие, а после ще дойда да те взема.
— Божичко, докторке! — Марино ставаше все по-непреклонен. — Пък аз си мислех, че целта е да я спипаме на местопрестъплението.
— Успокой се и остави на мен да говоря с нея.
— Да се успокоя ли? Иде ми да й счупя врата на тази проклетница — избухна той.
— Без издънки, чу ли! Ако изскочим иззад бункера и открием огън, като нищо могат да ни улучат първи.
— Нима няма да й кажеш в лицето, че знаеш какво е забъркала? За електронната поща, за Чък и всичко останало?
Не можеше да повярва — беше много ядосан и непрекъснато се повтаряше.
— Марино! — опитах се да го успокоя. — Бива ли да се палиш толкова лесно! Прояви малко здрав разум. Ти си обигран детектив, а с нея трябва да бъдеш тъкмо такъв. Тя не си поплюва. Още отсега ще ти кажа, че с едните мускули никога няма да я притиснеш до стената.
Той си мълчеше.
— Ти стой тук и гледай от пикапа, а аз ще проверя вътре в ресторанта. Мернеш ли я преди мен, ми прати по пейджъра съобщение — 104, или ме потърси по телефона, в случай че по една или друга причина не получа съобщението по пейджъра — наредих му аз.
Той запали ядно цигара и ми отвори вратата.
— Не е честно — започна пак да опява. — Наясно сме какви ги върши тази кокошка. Пак продължавам да смятам, че трябва да й покажем без недомлъвки, че не е чак толкова хитра, за каквато се пише.
— Теб ли да те уча как да надхитриш врага! — рекох му отново аз.
Вече се притеснявах, че ще вземе да избухне.
— Видях какво е пратила на Чък.
— Не крещи такъв — предупредих го аз. — Няма как да докажем, че именно Брей е пратила онова съобщение по електронната поща, точно както и аз не мога да докажа, че не съм пращала съобщенията, приписвани на мен. И понеже стана дума, безсилна съм да докажа, че не аз пиша онези небивалици в чата.