— Май трябваше да стана наемен войник.
Той издиша цигарения дим право в огледалото за обратно виждане и се огледа.
— Как ще се свържеш с мен, по пейджъра или по телефона? — попитах, докато слизах от пикапа.
— Ами ако не получиш съобщението навреме?
— Тогава прегази Брей с пикапа — отвърнах припряно и треснах вратата.
Докато вървях към ресторанта, пак се огледах, но и този път не забелязах и следа от Брей. Не знаех каква кола има, но предполагах, че при всички положения ще дойде със служебен автомобил. Отворих тежката дървена врата на „Еленовата глава“ и бях посрещната от весели гласове, потракване на кубчета лед в чашите и от барман, който с размах наливаше питиета. Върху стената се кипреше препарирана еленова глава, откъдето идваше и името на заведението. Светлините бяха приглушени, ламперията бе от тъмно дърво, почти до тавана бяха накамарени каси с вино.
— Добър вечер — пресрещна ме оберкелнерката и се усмихна изненадано. — Отдавна не сте наминавали, беше ни домъчняло за вас, но от новините знам, че сте затънали до гуша в работа. С какво мога да ви бъда полезна?
— Има ли резервация на името „Брей“? — поинтересувах се аз. — Не съм сигурна за часа.
Жената провери в големия тефтер с резервациите, като сочеше с молив имената и часовете. После погледна още веднъж. Беше смутена. Дори през седмицата бе невъзможно човек да влезе в добър ресторант, ако предварително не си е запазил маса.
— Опасявам се, че не — прошепна оберкелнерката.
— Хубава работа! Дали не е на мое име? — опитах отново.
Жената провери за трети път.
— Ужасно съжалявам, доктор Скарпета. А тази вечер нямаме и една-едничка свободна маса, предният салон е зает от група.
Вече беше шест без двайсет. Масите бяха застлани с покривки на червени карета, върху тях горяха малки лампи, а в ресторанта нямаше жив човек, понеже възпитаните хора рядко вечерят преди седем часа.
— Мислех да пийнем с един приятел — продължих да разигравам театрото. — Ако ни намерите местенце, бихме могли да хапнем и по-рано.
— Ама разбира се — грейна оберкелнерката.
— Тогава настанете ме някъде — казах, а сърцето ми се сви още повече.
Ами ако Брей забележеше, че автомобилът на Чък не е на паркинга, и се усъмнеше?
— Ей там…
Внимавах да не пропусна пейджъра върху колана ми, ослушвах се за телефона.
— Чудесно — казах на жената.
Такива сценарии направо притъпяваха сетивата ми. По природа съм си прям човек, научена съм винаги да казвам истината, придържам се към това правило и в професионалния живот, гледам да не слизам на равнището на адвокатите, които вечно хитруват на дребно — и аз щях да стана такава, ако се бях поддала на шикалкавенето, на евтините лъжи и сивите зони на закона.
Оберкелнерката вписа името ми в тефтера точно когато пейджърът се раздрънча като огромно насекомо. Върху екрана се появи 104 и аз забързах към изхода. Нямах друг избор, трябваше да отворя вратата, понеже стъклата бяха матови и през тях не се виждаше нищо. Съгледах тъмната „Краун Виктория“.
Марино не предприемаше нищо. Отново се притесних: Брей спря и угаси фаровете. Бях сигурна, че няма да чака дълго Чък, вече почти долавях, че е подразнена, задето нищожество като него си позволява да я кара да чака.
— Мога ли да ви помогна? — попита барманът, както бършеше с кърпата една чаша.
Продължих да надзъртам през открехнатата врата — питах се какво ли ще направи Марино.
— Чакам човек, който не знае къде точно се намира ресторантът — поясних аз.
— Кажете му, че е до козметичен салон „Мишел“ — опита се да ми е полезен барманът точно когато Марино слезе от пикапа.
Пресрещнах го на паркинга и двамата се устремихме към автомобила на Брей. Тя не ни забеляза, понеже говореше по клетъчния телефон и си записваше нещо. Марино й почука на прозореца и Брей се извърна стъписана към нас. Лицето й стана каменно. Жената каза нещо в слушалката и затвори. Натисна бутона на прозореца и той се смъкна с тихо бучене.
— Така си и знаех, че сте вие, заместник-шефе Брей — подхвана Марино, сякаш са си първи дружки.
Наведе се и надзърна в автомобила. Брей определено бе извадена от равновесие и умуваше какво да предприеме, макар и да се преструваше, че уж не вижда нищо странно, задето сме я срещнали тук.