— Добър вечер — поздравих любезно. — Какво приятно съвпадение.
— Каква изненада, Кей — рече тя глухо. — Как я карате? Значи сте открили малката тайна на Ричмънд.
— Вече знам повечето малки тайни на Ричмънд — отвърнах ехидно. — А те са доста, стига да знаеш къде да търсиш.
— Гледам да не ям месо — прехвърли се на друга тема Брей. — Но рибата тук е превъзходна.
— Все едно да идеш на публичен дом и да играеш бридж-белот — подсмихна се Марино.
Брей не му обърна внимание и се опита да ме притесни с вторачен поглед, но удари на камък. Дълги години бях воювала с калпави работодатели, нечестни адвокати и безпощадни политици и покрай това бях научила, че ако гледаш някого между очите, можеш и цял ден да издържиш на втренчения му поглед.
— Ще вечерям тук — каза тя така, сякаш бърза, а ние само й губим времето.
— Ще изчакаме, докато се появи гостът ви — рече мазно-мазно Марино. — То оставаше да ви оставим да висите сам-сама тук в тъмното или да позволим да ви досаждат вътре в ресторанта. Всъщност, заместник-шефе Брей, не бива да се разхождате без охрана, откакто се преместихте тук, се радвате на голяма популярност. Превърнахте се в нещо като знаменитост.
— Не чакам никого — отсече раздразнено тя.
— Никога не сме имали в управлението толкова високопоставена жена, която на всичкото отгоре е и хубава, и ухажвана от медиите — не мирясваше Марино.
Брей взе от седалката дамската си чанта и пощата — необузданият й гняв вече бе едва ли не осезаем.
— А сега ще ме извините, нали? — изрече със заповеднически тон.
— Тази вечер няма да е лесно да си намерите маса — обадих се и аз, когато тя отвори вратата. — Освен ако нямате резервация — добавих, та тя да не си прави илюзии, че не знам как няма резервация.
Самообладанието и самочувствието на Брей й изневериха само за миг, колкото да лъсне стаената под тях злост. Тя ме прониза с очи, после обаче си възвърна спокойствието и слезе от автомобила. Но Марино й препречи пътя. Тя нямаше как да мине, освен ако не го изтика или не го заобиколи, а огромното самочувствие не й го позволяваше.
Беше едва ли не затисната до вратата на новичкия си лъскав автомобил. Не ми убягна, че е облечена в кадифен панталон и яке на полицейското градско управление и на краката е с маратонки. Беше прекалено суетна, че да тръгне в този вид на тежкарски ресторант.
— Извинявайте — рече на висок глас, обръщайки се към Марино.
— О, пардон! — избълва той и отстъпи встрани.
Подбрах много внимателно следващите думи. Не можех да я обвиня право в очите, но смятах да направя така, че да й покажа как всичките й кроежи са разкрити и ако продължава с номерата, ще загуби и ще има да съжалява горчиво.
— Вие сте следователка — рекох й угрижено. — Сигурно ще ме посъветвате — как според вас някой се е добрал до паролата ми и бърника в електронната ми поща, и не само това, ами се и подписва с моето име в чата по Интернет.
— Какъв ужас! Съжалявам, не мога да ви помогна. Не разбирам от компютри — ухили се Брей. Очите й наподобяваха тъмни дупки, зъбите й просветваха като стоманени остриета под уличните лампи. — Бих ви посъветвала само да огледате хората най-близко около вас, вероятно го върши човек, който е недоволен от нещо, който ви е бил приятел, но се е лишил от благоволението ви — продължи тя с преструвките. — Наистина нямам представа, но предполагам, че е човек, който е свързан с вас. Чувала съм, че племенницата ви е специалистка по компютрите. Тя сигурно ще ви помогне.
Съвсем се вбесих, задето намесва и Луси.
— Очаквам с нетърпение да си поговоря с нея — продължи Брей ни лук яла, ни лук мирисала. — Въвеждаме КОМПСТАТ и ни трябва човек с компютърна грамотност.
КОМПСТАТ или компютърната статистика, бе нова система за бързо и технологично усъвършенствано отчитане на полицейските данни, разработена от полицейското управление на Ню Йорк. Наистина за нея трябваха компютърни специалисти, но си бе нагла обида да предлагаш подобна работа на човек със способностите и опита на Луси.
— Предайте й следващия път, когато я чуете — добави Брей.
Търпението на Марино беше на изчерпване.
— Наистина, Кей, някой път трябва да се видим, за да ви разкажа за преживелиците си във Вашингтон — каза благо жената, сякаш цял живот бях работила по затънтени градчета. — Нямате и представа какви динени кори могат да ти подложат. Особено жените, колежките. Много съм се напатила.