Короните на дърветата бяха отрупани като с бонбони с лампички във всички цветове на дъгата. Из двора сияеха фигурки на Дядо Коледа, снежни човеци, влакчета и войничета. Покрай пътеката като стражи се възправяха лампи с формата на захарни пръчки, със светещи гирлянди върху покрива пишеше „Весели празници“. В част от двора, където не никнеше и едно-едничко цвете и тревата бе пожълтяла и спаружена, Марино бе засадил честита електрическа градинка. Имаше и Северен полюс, където господин и госпожа Коледа явно обсъждаха нещо, застаналите край тях хористчета се скъсваха да пеят, по комините бяха накацали фламинги, а около елхата се въртяха ли, въртяха кънкьори.
Докато бързах към стълбището пред входната врата, покрай мен бавно мина бяла лимузина, следвана от църковна камионетка, и аз се почувствах осветена отвсякъде и хваната в капан.
— Видя ли всичко това, за пореден път се убеждавам, че съвсем си превъртял — рекох на Марино, когато той ми отвори и аз побързах да се скрия от любопитните очи. — Още по-ужасно и от миналата година.
— Смятам да увелича още броя на лампичките — оповести гордо-гордо той.
Беше по дънки, чорапи и червена фланелена риза, която висеше свободно над панталоните.
— Нека поне като се прибирам, да се чувствам мъничко щастлив — допълни Марино. — Пицата ще пристигне всеки момент. Взех и бърбън, в случай че ти се допие.
— Каква пица?
— Пицата, която поръчах. Всичко е тип-топ. Аз черпя. От „Татко Джон“ вече дори не питат за адреса. Ориентират се по светлините.
— А намира ли ти се топъл чай без кофеин? — попитах, повече от сигурна, че тук не може да има такова нещо.
— Я не се занасяй — засмя се Марино.
Огледах се, докато вървяхме през хола към тясната му кухничка. Иска ли питане, беше наслагал украса и вътре в къщата. До камината мигаше окичена елха. До нея бяха накамарени шарени кутии уж с подаръци, рамките на всички прозорци бяха обточени с ярки лампички.
— Брей се е обаждала вкъщи — казах, докато пълнех чайника с вода. — Някой й е дал домашния ми телефон.
— Ха познай кой — възкликна Марино и отвори хладилника. Доброто му настроение се изпаряваше главоломно.
— Мисля и че знам защо. — Сложих чайника на печката и включих газовия котлон. — Днес заместник-шефът Карсън си е подал оставката. Уж по свое желание — уточних аз.
Марино отвори кутийка бира. Дори и да знаеше новината, не го показа с нищо.
— Знаеш ли защо е напуснал? — попитах го аз.
— Вече не знам нищо.
— Доколкото разбрах, ще го замества майор Итман…
— Да бе — възкликна с цяло гърло Марино. — И знаеш ли защо? Защото има двама майори — единият в униформения отдел, другият в следствието, и Брей праща своя човек от униформения отдел да поеме следствието.
Пресуши бирата сякаш на три глътки. Смачка с трясък кутийката и я метна в кофата за боклук. Не я улучи и кутийката изтрополи по пода.
— Имаш ли представа какво означава това? — попита Марино. — Нека ти кажа. Означава, че сега Брей ръководи и униформения отдел, и следствието, тоест цялото тъпо управление, а вероятно и парите. И е първа любимка на шефа, понеже му вдига самочувствието. Я кажи сега как тази кокошка ни се изтърсва и за някакви си три месеца постига всичко това?
— Явно има дебели връзки. Вероятно още от времето преди да я назначат тук. И те не се ограничават единствено с шефа.
— А с кого още?
— Би могъл да е всеки, Марино. Сега това изобщо не е важно. Вече е прекалено късно да умуваме кой й е подложил гръб. Сега трябва да се борим с нея, а не с шефа. С нея, а не с човека, който дърпа конците.
Той отвори поредната бира и заснова ядно из кухнята.
— Сега знам защо Карсън дойде на пристанището — рече той. — Знаел е какво му се пише. Знаел е как вони това лайно и вероятно се е опитал по свой си начин да ни предупреди. Или просто е бил отбой. С кариерата му е свършено. Край. Това за него беше последният оглед на местопрестъпление. Последното всичко.
— А какъв свестен човек е — завайках се аз. — По дяволите, Марино. Все има нещо, което можем да направим.
Телефонът му иззвъня и ме стресна. Отвън се чуваше тътенът на профучаващите коли. Коледното озвучаване на Марино за кой ли път завъртя „Джингъл Бел“.
— Брей искала, моля ти се, да обсъди с мен належащите промени — казах му аз.