— Какво, списък ли да ти направя, докторке? Добре, но не забравяй, че говорим за някакви си три месеца! Изтърсва се тя в Ричмънд. Аз отново надявам гадната униформа. При теб в службата като гръм от ясно небе се появява крадец. А някой прониква в електронната ти поща и подписва с твоето име някакви дивотии в Интернет. После в онзи контейнер се появява мъртвец, в играта ни в клин, ни в ръкав се намесва и Интерпол, а сега Луси застрелва двама души, което между другото е само добре дошло за Брей. Не забравяй, че тази кокошка само се чуди как да прилапа Луси в управлението в Ричмънд, а ако Бюрото за контрабандна търговия изрита племенницата ти, тя ще е принудена да си търси работа. А, да не забравяме, че сега пък и някой те следи.
Гледах по телевизията как някакъв младичък хубавец свири на пиано и пее, докато зад кадър приятелски глас обяснява какъв добър и щедър човек бил музикантът.
— Ти изобщо не ме слушаш — подвикна отново Марино.
— Слушам те, и още как.
Той стана от фотьойла и с отчаяно пъшкане зашляпа към кухнята.
— Имаме ли вести от Интерпол? — провикнах се, докато Марино късаше шумно някакви пликове и бърникаше в шкафчето с приборите за хранене.
— Нищо интересно.
Изжужа микровълновата печка.
— Ти ми кажи, пък аз ще реша дали е интересно — рекох раздразнено.
Пианистът започна да раздава в светлините на прожекторите въздушни целувки на публиката, а пайетите му заблестяха като ослепителни златисточервени фойерверки. Марино се върна в хола с купа пържени картофи от пакетче и каничка с някакъв сос към тях.
— Онова приятелче — човекът за свръзка в щатското управление на полицията, е получило само след един час от тях компютърна разпечатка. Поискали са му още информация и толкоз.
— Това говори много — отбелязах разочаровано. — Иде да подскаже, че вероятно не знаят нищо съществено. Нямат данни за старата фрактура на челюстта, за кътника с пет връхчета, да не говорим пък за пръстови отпечатъци. А дори и да имат, те не съвпадат с данните за никого, обявен за издирване или за безследно изчезнал.
— Да. Ударихме на камък — съгласи се с пълна уста Марино и ми протегна купата.
— Не, благодаря.
— Наистина са вкусни. Но ти препоръчвам да притоплиш в микровълновата печка малко извара и да я поръсиш с лютив червен пипер. Така картофите ще ти харесат повече, отколкото с лучения сос.
— Не се и съмнявам.
— Знаеш ли, винаги ми е бил симпатичен — посочи той с мазен пръст телевизора. — Чудо голямо, че бил обратен. Не можеш да му отречеш, че има стил. Щом хората се охарчват за дискове и концертни билети, поне да им показват някого, който не прилича на дрипльовците по улиците. И от мен да го знаеш — допълни Марино с пълна уста, — щом се е стигнало до стрелба, те разследват, сякаш си извършил покушение срещу онзи мухльо — президента, и после се запретват да те съветват и да те водят по психиатри, и да се притесняват за душевното ти здраве, и накрая наистина превърташ. — Отпи огромна глътка от бърбъна и пак си напълни устата с пържени картофи. — Иска, не иска, ще я пратят в отпуска. А ченгетата в Маями ще я разследват до дупка, все едно е извършила убийство. Няма как, такъв е редът. — Той ме погледна и си изтри ръцете в панталоните. — Знам, едва ли ще ти е приятно, но в момента ти си последният човек, когото Луси иска да вижда — рече ми.
20.
Имахме си в сградата правило, че всяко веществено доказателство, дори такова незначително като картонче за пръстови отпечатъци, се пренася със служебния асансьор. Той се намираше в дъното на коридора и когато се запътих към лабораторията на Нийлс Вандър, пред асансьора стояха две от чистачките.
— Добро утро, Мърл. Добро утро и на теб, Биатрис, как сте? — усмихнах им се аз.
Те извърнаха очи към покритото с кърпа хирургическо легенче и количката, която тиках. Работеха при нас от доста отдавна и знаеха, че нося ли нещо в плик или покрито върху количка, не им е работа да любопитстват какво е.
— Не можем да се оплачем — отвърна Мърл.
— Добре сме — изчурулика и Биатрис.
Натиснах копчето на асансьора.
— Ще ходите ли някъде за Коледа, доктор Скарпета?
Жените разбраха от изражението ми, че никак не ми се говори за Коледата.
— Или сигурно имате много работа и не ви е до празници — побърза да каже Мърл.
Двете се смутиха по същата причина, както и всички останали, спомнили си какво е сполетяло Бентън.