— Да ти кажа, напоследък в полицията са се навъдили тъпаци, които са се сдобили с дъгови лампи и сами правят огледите на местопрестъпленията — отекна гласът на Вандър в мрака. — Покриват обекта с червен прах и разполагат отпечатъка върху черен фон, та после се налага да фотографирам с „Лума-лайт“-а и да обръщам отпечатъка в бяло.
Започна от пластмасовото кошче за боклук, което бяхме намерили в контейнера, и начаса беше възнаграден с едва различими изображения на пръстови отпечатъци, които покри с червен прах.
— Добро начало, Нийл. Карай все така.
Той премести дъговата лампа по-близо до черните дънки на мъртвеца и обърнатият откъм опакото десен джоб грейна в убито червено. Както бях с ръкавицата, прокарах пръст по плата и открих ивички светещо оранжево.
— Не помня досега да съм получавал такова червено — поясни замислен Вандър.
Цял час оглеждахме дрехите, обувките и колана, но друго не светна.
— Тук определено има две различни вещества — отбеляза моят колега, докато аз включвах осветлението. — Две различни вещества, които светят от само себе си. Няма петна от боя, освен онези, които нанесох върху кошчето.
Вдигнах телефонната слушалка и звъннах в моргата. Обади се Филдинг.
— Трябва ми всичко, което намерихме в джобовете на мъжа с неустановената самоличност. Оставихме нещата да се сушат върху едно легенче.
— Да, има някакви чужди пари, ножче за пури и запалка.
— Точно така.
Отново изключихме осветлението и приключихме с огледа на дрехите отвън — пак намерихме от странните белезникави косми.
— Това от главата му ли е? — поинтересува се Вандър, докато пинцетите ми проникваха в студената синкава светлина, хващаха внимателно косъмчетата и ги слагаха в плик.
— Не, косата му беше тъмна, с остър косъм — отвърнах аз.
— Прилича на козина на котка. От онези, дългокосместите породи, които вече не пускам да припарват в къщата ми. Ангорска? Хималайска?
— Това са редки породи. Малцина ги притежават.
— Жена ми си умира за котки — продължи Вандър. — Държи една вкъщи, кръстила я е Бисквитка. Голяма пакостница е, само чака да се съблека, и се разполага върху дрехите ми, после не мога да се облека, целите са в косми като тези тук.
— Възможно е да е козина на котка — съгласих се аз.
— За кучешки, косъмът е твърде тънък, нали?
— Зависи от породата. Скай териерите са точно с такива косми — дълги, тънки, приличат на свила.
— Белезникави?
— Понякога и кафеникави. Може би са от коремчето на куче. И аз не знам.
— Ами ако мъртвецът е развъждал кучета или се е познавал с такива хора? — предположи Вандър. — Май имаше и дългокосмести зайци?
— Чук-чук — прозвуча гласът на Филдинг и той отвори вратата.
Влезе с легенчето и ние включихме осветлението.
— Има ангорски зайци — вметнах аз. — От тях правят пуловерите.
— Както гледам, пак си помпал с гирите — рече Вандър на Филдинг.
— Намекваш, че преди не съм изглеждал толкова добре, а?
Вандър бе озадачен, сякаш за пръв път забелязваше, че Филдинг се е вманиачил на тема културизъм.
— В един от джобовете намерихме някакво вещество — поясних аз. — В същия, където бяха и парите.
Филдинг махна кърпата, с която бе покрито легенчето.
— С лирите стерлинги и германските марки нямаше проблем — рече той. — Но нямам представа какви са двете медни монети.
— Според мен са белгийски франкове — казах аз.
— Не знам какви са и тези пари — кимна той към банкнотите, наредени една до друга, за да се изсушат.
— Има някакво изображение — май на храм. Какво е дирхам? Арабска парична единица, нали?
— Ще помоля Роуз да провери.
— Защо, интересно, ще носи у себе си пари на четири държави? — изненада се Филдинг.
— Защото вероятно е пътувал често — предположих аз. — Не се сещам за друга причина. Хайде още сега да анализираме веществото в джоба.
Сложихме си предпазните очила и Вандър изключи осветлението. Върху някои от банкнотите засия същата убито червена и яркооранжева светлина. Огледахме всички банкноти и от двете страни, тук-там открихме петънца и точки, сетне изникна и бледото очертание на пръстов отпечатък. Беше в горния ляв ъгъл на банкнота от сто дирхама и почти не се забелязваше.