— Като гледам, сме на прав път — отбеляза Филдинг.
— Това се казва находка! — засмя се и Вандър. — Ще помоля един от моите хора в Тайните служби да прегледа във всички възможни бази данни — там се пазят четирийсет-петдесет милиона пръстови отпечатъци.
Нищо не вълнуваше Вандър толкова силно, както това да открие някаква нишка, дори най-бледата следа, с която да се впусне в киберпространството и да спипа някой престъпник.
— Базата данни на ФБР не е ли по-пълна? — попита Филдинг.
— Тайните служби вече разполагат с цялата дактилоскопска информация, с която се перчи ФБР, но както винаги онези от Бюрото нехаят, харчат луди пари, за да създадат нова база данни, при това използват други доставчици, така че системата им е несъвместима с всички останали. Днес съм канен на вечеря.
Насочи дъговата лампа към разложената тъмна плът, прихваната за корковата дъска, и начаса грейнаха две яркожълти точици. Бяха съвсем мънички, колкото главичките на пирон, разположени успоредно и симетрично, и не можеха да бъдат заличени.
— Почти сигурна съм, че е татуировка — казах аз.
— Да, май си права — съгласи се Вандър. — Не се сещам какво друго би могло да бъде.
В студената синкава светлина плътта, изрязана от гърба на мъртвеца, наподобяваше размазано мътно петно.
— Но забелязвате ли колко тъмна е тук? — посочи Вандър с пръст под ръкавицата част от кожата с размерите на моята длан.
— Това пък какво ли е? — попита Филдинг.
— Не проумявам защо е толкова тъмна — отбеляза замислен Вандър.
— Татуировката може би е черна или кафява — опитах се да налучкам аз.
— Е, ще чуем какво ще каже Фил — рече Вандър. — Колко ли е часът? Жалко, че Едит толкова настоява да ходим на тази вечеря. Налага се да тръгвам. Оправяй се сама, доктор Скарпета. Ох, да му се не види! До гуша ми е дошло с тези празненства на Едит.
— Е, недей да си кривиш душата, мой човек — засмя се Филдинг. — Сам знаеш, че си купонджия.
— Вече не пия както едно време. Едвам издържам.
Фил Лапойнт не бе в настроение, когато влязох в лабораторията за увеличаване на изображенията, наподобяваща по-скоро киностудия, отколкото място, където учените боравят с пиксели и контрасти във всички отсенки на светлината и мрака, за да видят лицето на злото. Лапойнт бе сред първите дипломанти на института, дошли на работа при нас, беше подготвен и целеустремен, но още не бе свикнал, че тук, при нас, времето не чака.
— Ама че работа! — възкликна той и прокара пръсти през гъстата си рижа коса, както се бе навел напред и се беше вторачил в шейсетсантиметровия екран.
— Неприятно ми е, че те притеснявам — подхванах аз.
Лапойнт натисна припряно няколко клавиша и избра друг оттенък на сивото върху един от застиналите кадри от видеолентата, заснета в универсален магазин. Силуетът с тъмните очила и прилепналата плетена шапка не стана по-ясен, затова пък се видя как кръвта струи и обгръща като облак главата на продавача.
— Мъча се как ли не да наглася изображението — аха, да го получа, и пак удрям на камък — оплака се уморено Лапойнт и въздъхна. — Вече виждам тая дивотия и насън.
— Невероятно — отбелязах, втренчена в екрана. — Виж го, сякаш изобщо не му пука и не е станало нищо особено.
— Да, това го забелязах и аз — съгласи се младежът и разкърши гръб. — Теглил му е куршума ей така, за нищо. Направо не проумявам.
— Ще минат още няколко години и ще го проумееш — уверих го аз.
— Не искам да ставам циник, ако имаш предвид това.
— Не ти говоря за цинизъм. Говоря ти, че накрая разбираш как не е задължително да има причини — обясних му аз.
Той пак се вторачи в екрана на монитора, в последния кадър, върху който Пайл Гант още беше жив. Тъкмо аз му бях правила аутопсията.
— Я да видим какво имаме тук — рече Лапойнт и махна кърпата върху легенчето.
Гант беше на двайсет и три години, имаше двумесечно бебе и работеше извънредно, за да изплати огърлицата, която бе купил на изплащане за рождения ден на жена си.
— Това сигурно е от Мъжа от контейнера. Вероятно смяташ, че е татуировка.
Преди да го застрелят, Гант се бе изпуснал в гащите.
— Доктор Скарпета!
Знаех го, защото дъното на панталоните му и седалката на стола зад щанда бяха наквасени с урина. Когато погледнах през прозореца, двама полицаи държаха на паркинга жена му, изпаднала в истерия.