— Ама, разбира се — отвърна Джордж плахо.
— При кого ходиш да ти ги прави? При истински специалист ли? При човек, който си разбира от работата?
— Да — потвърди Гара. — Не бих отишъл при кого да е.
— Ти ли ходиш при него или той идва при теб? Търся някого, на когото да задам един-два въпроса, но без да се натъквам на разни съмнителни типове.
— Пит — рече той начаса. — Като „питбул“, но това е истинското му име. Джон Пит. Наистина си го бива. Да му звънна ли? — попита със силно заекване Джордж.
— Да, ще ти бъда признателна — отвърнах аз.
Гара извади от задния си джоб малко тефтерче и затърси телефонния номер. Свърза се с Пит и му обясни коя съм, а Пит явно откликна радушно.
— Готово — връчи ми Гара слушалката. — Ти обясни по-нататък.
Това не бе никак лесно. Пит си беше у дома и току-що ставаше от сън.
— Значи смятате, че може и да ни провърви? — попитах аз.
— Нагледал съм се на какви ли не модели — увери ме.
— Моля? Не ви разбрах.
— Говоря ви за моделите. Нещо като ваденки. Рисунката, която хората си избират. При мен всеки сантиметър е покрит с модели. Затова и си рекох, че вероятно ще предпочетете вие да дойдете при мен, а не аз — в службата ви. Току-виж сме видели нещо, което да ни насочи към следа. Но ви предупреждавам, че в сряда и четвъртък почивам. А съботата и неделята направо ще ме вкарат в гроба. Още не мога да се окопитя. Заради вас обаче, ще отворя, както чувам, май е важно. Ще доведете ли и човека с татуировката?
Явно още не ме беше разбрал.
— Не, ще донеса само татуировката — поясних аз. — Но не и човека към нея.
— Я чакайте — възкликна мъжът. — А, сега вече ви чувам. Значи сте я отрязали от труп.
— Ще се справите ли?
— Защо да не се справя? Досега съм се справял с всичко.
— В колко часа?
— Възможно най-бързо.
Затворих и стъписана, видях Руфин — стоеше на прага и ме наблюдаваше. Не бях усетила кога е влязъл, понеже бях с гръб към вратата и си записвах, но останах с впечатлението, че е чул разговора. Лицето му беше уморено, очите бяха зачервени, сякаш е пиянствал чак до сутринта.
— Изглеждаш зле, Чък — рекох му без особено състрадание.
— Дойдох да питам дали мога да си ида — рече той. — Май се разболявам.
— Неприятно. Върлува нов, силно заразен вирус, смята се, че се предава по Интернет. Казва се „бъг в шест и трийсет“ — подсмихнах се аз. — Пипнеш ли го, тичаш презглава към къщи и включваш компютъра. Ако имаш домашен компютър, разбира се.
Руфин пребледня като платно.
— Виж ти! Но нещо не го разбрах онова за шест и трийсет.
— Времето, когато половината свят се включва в „Америка онлайн“ — поясних аз. — Разбира се, че можеш да си идеш, Чък. Почини си. Ще те изпратя. Но първо трябва да се отбием в стаята на разложението, за да взема татуировката.
Бях я свалила от корковата дъска и я бях сложила в стъкленица с формалин.
— Според прогнозата тази зима щяла да бъде много шантава — задърдори Руфин. — Сутринта чух по радиото, докато идвах с колата на работа. Малко преди Коледа щял да скове голям студ, а през февруари щяло едва ли не да се запролети.
Отворих автоматичните врати на стаята на разложението и влязох вътре — специалистът по веществени доказателства Лари Познер и един студент от Института по съдебна медицина изследваха дрехите на мъртвеца.
— Винаги се радвам да ви видя, момчета — поздравих ги аз.
— Е, длъжен съм да призная, дала си ни поредното предизвикателство — отбеляза Познер, докато изстъргваше със скалпела калта по обувките и я събираше в лист бяла хартия. — Познаваш ли Карлайл?
— Поне научаваш ли нещо от него? — усмихнах се аз на младежа.
— И това се случва — отвърна той.
— Как си, Чък? — поинтересува се Познер. — Нещо ми се виждаш пребледнял.
— Едвам се държа на крака — пак се престори на ужасно болен Руфин.
— Много съжалявам, задето са ти били шута — усмихна се Познер състрадателно.
Руфин само дето не се строполи.
— Моля? — попита той.
Познер се смути, но отвърна:
— Подочух, че с полицейската академия не е станало нищо. Исках само да ти кажа да не падаш духом.
Руфин стрелна с очи телефона.
— Повечето хора не го знаят — допълни Познер и се зае с втората обувка. — Но докато следвах, са ме късали два пъти на химия.
— Без майтап! — изпелтечи Руфин.