— По-точно?
— Ами питах се дали няма да тръгне да ме сваля.
— И тя опита ли се да те сваля? Какво стана, когато отиде в къщата й? — полюбопитствах аз.
— О, трудно е да се каже.
— Кажи го де.
— Почерпи ме бира и сложи стола си точно до канапето, където бях седнал. Взе да ме подпитва разни лични неща, сякаш се интересува от мен като човек. И…
Пред мен се вмъкна огромен камион, натиснах газта и го задминах.
— Как ги мразя тия неща! — рекох.
— Аз също — каза и Чък и блюдолизкият му тон направо ме вбеси.
— И какво? Докъде беше стигнал? — подканих аз.
Той въздъхна тежко. Изведнъж му стана много интересно да гледа камионите, които профучаваха покрай нас, и мъжете, които разпръскваха купчините асфалт покрай банкета. Имах чувството, че ремонтират още от Гражданската война този участък от магистралата при Питърсбърг.
— Брей не беше в униформа — обобщи той с измъчена искреност. — Беше в официален костюм, но според мен беше без сутиен, при всички положения блузата й… през нея се виждаше всичко.
— Освен че е била облечена така, опитвала ли се е да те прелъсти, сваляла ли те е?
— Не, но като че се надяваше аз да направя първата крачка. Сега вече знам защо. Нямало е да откликне, но е щяла да го използва, за да ме изнудва и да ме държи изкъсо. Каза, че било важно да знам истината за теб.
— Тоест?
— Каза, че си била лабилна. Всички знаели, че вече не се владееш, точно така се изрази, и че си на ръба на разорението, понеже си пазарувала безогледно…
— Пазарувала съм безогледно ли?
— Подметна нещо за къщата и колата ти.
— Откъде пък знае за къщата ми? — възкликнах, но веднага се сетих, че Руфин знае и за къщата, и за автомобила.
— Нямам представа — отвърна моят подчинен. — Но според мен най-лошото, което Брей каза, беше за работата ти. Че си претупвала случаите и детективите, с изключение на Марино, били започнали да се оплакват. Колкото до Марино, той те прикривал, затова и тя щяла да бъде принудена да предприеме нещо.
— И вече го направи — отбелязах, без изобщо да се поддавам на емоциите.
— Ама наистина ли искаш да продължавам? — възкликна Руфин. — Не ми се говорят всички тези неща.
— А искаш ли да получиш възможност да започнеш начисто и да заличиш поне част от вредите, които си нанесъл? — попитах го аз.
— Де да можеше! — отвърна той уж чистосърдечно.
— Тогава ми кажи истината. Кажи ми всичко докрай. Опомни се и започни наново, ако искаш да си щастлив — насърчих го аз.
Знаех, че негодникът няма да се спре пред нищо, стига да му отърва.
— Брей каза, че една от причините да я назначат на този пост била, че шефът, кметът и градският съвет искали да се отърват от теб, но не знаели как — пророни Руфин така, сякаш думите му причиняваха болка. — Не можели да те махнат, защото всъщност те назначавал губернаторът. Бях изумен. Брей беше невероятно убедителна и аз се хванах на въдицата. После — това няма да го забравя до гроб — тя стана от стола и седна до мен. Погледна ме в очите. Рече ми: „Чък, твоята шефка ще ти съсипе живота, толкова ли не го проумяваш? Ще повлече всички ви със себе си, но най-вече теб“. Попитах я защо точно мен? А тя, моля ти се, ми вика: „Защото ти за нея си кръгла нула. Хора като нея се правят на много милички, но всъщност се мислят за Дядо Боже и гледат на останалите като на свои слуги“. Това съвсем ме вбеси.
— Предполагам — рекох му. — Никога, Чък, не съм се държала с теб като със слуга.
— Знам. Знам!
Вярвах, че отчасти е искрен. Но в по-голямата си част разказът му беше изопачен.
— Ето защо и започнах да изпълнявам заръките й. В началото вършех дребни нещица — продължи Руфин. — Но извършех ли нещо гадно, следващия път ми ставаше все по-лесно. Сякаш душата ми закоравяваше и аз си внушавах, че всичко, което правя, е оправдано, дори правилно. Вероятно, за да спя спокойно нощем. После Брей взе да иска от мен по-големи неща, например да проникна в електронната поща, но ми го заръчваше не самата тя, а чрез Андерсън. Прекалено хлъзгава е, за да я хванат.
— Какво например? — поинтересувах се аз.
— Ами да изпусна куршума в канала на мивката. Това вече си беше доста сериозно.
— Така е — съгласих се, без да давам воля на презрението си.