Тутакси разбрах, че онова, което ще заваря в ателието, няма да ми е особено приятно.
— Не разбрах, че ще доведете още някого — рече Пит и аз забелязах, че върху езика му се мъдри сребърно топче. — Как се казвате?
— Чък.
— Това е един от сътрудниците ми — поясних аз. — Ако има къде да седне, ще ни почака.
Оказа се, че Такси е питбул — кафяво-бял квадрат мускули на четири крака.
— О, да — посочи Пит ъгъла, където имаше телевизор, канапе и фотьойли. — Там клиентите чакат да им дойде редът. Заповядайте, Чък, настанете се удобно. Кажете ми, ако ви трябват дребни за автомата за кока-кола.
— Благодаря — отвърна Руфин, по-тих и от водата.
Не ми хареса как Такси ме гледа. За нищо на света не бих се доверила на питбул, колкото и кротък да е той според притежателя си. Смятах, че кръстоската между булдог и териер не е нищо друго, освен франкенщайнът на кучетата — бях се нагледала на хора, разкъсани от тази порода, особено деца.
— Браво, Такси, дай пупка — подкани гальовно Пит.
Кучето се търкулна по гръб, навири крака във въздуха, а господарят му приклекна и взе да го гали по корема.
— Да ви кажа — погледна той към мен и Чък, — тези кучета са зли само ако собствениците го искат. Всъщност са си големи бебета. Нали, Такси? Кръстих я така, понеже някъде преди година при мен дойде един шофьор на такси, който поиска да му направя татуировка — череп с пречупени кости и името на бившата му жена отдолу. Каза, че в замяна щял да ми подари мъничък питбул. Речено — сторено. Така се сдобих с Такси, нали, моето момиче? Голям майтап, че и аз се казвам Пит, нали? Но нямаме кръвна връзка.
Ателието на Пит представляваше свят, който не познавах и за който не бях и подозирала, а аз съм била на какви ли не места. Стените бяха покрити от горе до долу с така наречените модели. Имаше хиляди индианци, пегаси, лами и змейове, риби, жаби и култови символи, които за мен не означаваха нищо. Навред се мъдреха сентенции на Пит от рода на „Не вярвай на никого“ или „Бях тук, чуках и си вдигнах чуковете“. От полиците и масичките ми се зъбеха пластмасови черепи, въргаляха се цели камари списания с татуировки, та смелчаците да ги разглеждат, докато им дойде редът за иглата.
Колкото и да е странно, онова, което само допреди час би ми се сторило възмутително, сега изведнъж придоби измеренията на истинско верую. Хора като Пит и вероятно повечето му клиенти отхвърляха всичко и всички, оспорили им правото да са такива, каквито искат. Съвсем неуместно сред всичко това ми се стори парчето кожа, което бях изрязала от мъртвеца и сега носех в стъкленица. Този човек, обличал се в дрехи с марката „Армани“ и носил обувки и колани от крокодилска кожа, сякаш нямаше какво да търси на това място, олицетворение на контракултурата.
— Как е станало така, че сте се захванали с татуировки? — попитах аз Пит.
Чък започна да разглежда моделите, сякаш се намираше в картинна галерия. Оставих найлоновия плик на плота до касовия апарат.
— Покрай графитите — отвърна домакинът. — Използвам много от тази техника и в татуировките, точно както Грайм от Сан Франциско, само да не си помислите, че се мисля за добър, колкото него. Но ако си представите ярките образи, както при графитите, съчетани с по-дръзките линии на старата школа, ще получите представа какво точно правя.
Той почука с пръст върху сложената в рамка снимка на гола жена, усмихнала се свенливо и прикрила предизвикателно с ръце гърдите си. Имаше върху корема си слънце, изгряващо иззад фар.
— Да вземем тази жена тук — продължи Пит, — дойде с гаджето си — искало да й подари татуировка за рождения ден. Започна с ей такава пеперудка върху ханша, беше уплашена до смърт. А после като взе да идва всяка седмица — да съм й направел още и още татуировки.
— Защо? — смаях се аз.
— Човек се пристрастява.
— Значи повечето хора не се ограничават само с една татуировка?
— Онези, които искат само една, държат тя да е на скришно място. Например сърчице на дупето или циците. Демек, татуировката има за тях по-особен смисъл. Или пък са си я направили на пияна глава — случва се и това, но не и в моето ателие. Не се и докосвам до някого, който ми вони на бъчва.
— Ами ако някой има само една татуировка — на гърба? Аз поне не открих друга. Това значи ли нещо? Може ли да се каже, че си я е направил не за да се поперчи, или защото е бил пиян? — поинтересувах се.