— Според мен — да. Гърбът все пак се вижда, освен ако не си събличаш никога ризата. Затова и според мен такава татуировка има някакъв смисъл. — Той надзърна в плика върху плота. — Значи татуировката е от гърба? — попита Пит.
— Две кръгли жълти точици, големи колкото главичката на пирон.
Застанал неподвижно, мъжът се замисли с изкривено лице, сякаш го болеше нещо.
— Със зеници ли са точиците? — рече накрая.
— Не — отвърнах и погледнах Чък да видя дали ни чува.
Той продължаваше да седи на канапето и да разглежда списанията.
— Брей, ама че работа! — възкликна Пит. — Ами сега! Няма, значи, зеници. Не се сещам за нищо без зеници, ако става въпрос за някакво животно или птица. Явно татуировката не е правена по модел. И е свързана с някакъв обичай. — Той размаха ръце, сочейки ателието, сякаш дирижираше собствения си оркестър от възмутителни рисунки. — Това тук са все модели — поясни домакинът, — има обаче и оригинални татуировки, дело на художник, каквито например са татуировките на Грайм. В смисъл, че е достатъчно да погледнеш татуировката, за да разпознаеш стила. Също както при Ван Гог или Пикасо. Аз например веднага ще различа татуировките на Джак Руди или Тин Тин — изключително красиви са, издържани в сиво.
Пит ме заведе в помещение, наподобяващо лекарски кабинет за прегледи. Беше оборудвано с кутия за стерилизиране на инструментите, ултразвуков апарат, хирургически сапун, дезинфектанти, шпатули за натискане на език, цели връзки стерилни игли в големи стъкленици. Машината за татуировки приличаше на уред за електротерапия, имаше и количка с мънички шишенца ярки бои и съдинки за смесването им. Насред всичко това се възправяше гинекологичен стол. Отсъдих, че с ремъците се работи по-лесно върху краката и други части на тялото, за които не ми се мислеше.
Пит разстла върху един от плотовете кърпа и двамата извадихме хирургични ръкавици. Мъжът включи хирургична лампа и я придърпа по-наблизо, а аз махнах капачето на стъкленицата и носът ми веднага усети изпаренията на формалин, които сякаш ме захапаха стръвно. Бръкнах в розовия химикал и извадих парчето кожа. Беше грапаво като гума, а Пит начаса го пое от мен и го погледна на светлината. Започна да го върти и да се взира в него през лупа.
— О, да — каза мъжът. — Видях ги малките гадорийки. Точно така, лапи, стиснали клонка. Абстрахираш ли се от черния фон, ще видиш и перата по опашката.
— Птица ли е?
— Да, птица — потвърди домакинът. — Може би бухал. Нали се сещате, с изпъкнали очи и според мен преди са били по-големи, отколкото сега, издават го сенките, нанесени по-късно, ей тук.
Надвесих се още по-близо, а той ми показа, като описваше кръгчета с пръст под ръкавицата.
— Видяхте ли?
— Не.
— Съвсем слаби са. Очите са с черни кръгове като на бандит и са доста неравни, явно не ги е рисувал обигран човек. Някой се е опитал да ги смали, и то доста, а около птицата има ивички като лъчи. Няма да ги забележите, ако досега не сте работили с такива неща, понеже всичко е много тъмно, в окаяно състояние. Но вгледате ли се, ще видите, че мястото около очите, ако можем изобщо да ги наречем така, е по-тъмно. Да. Колкото повече го гледам, толкова повече се убеждавам, че е бухал, а жълтите точки са нескопосан опит първоначалните очи да се прикрият, като се превърнат в очи на бухал. Или нещо от този род.
Вече различавах ивичките, перата върху тъмния фон, за който говореше и Пит, и как яркожълтите оченца са обточени с тъмно мастило, сякаш някой се е мъчил да ги направи по-малки.
— Човекът си е татуирал нещо с жълти точки, после вече не го е искал и е помолил да му нарисуват отгоре друго — заключи домакинът. — И понеже горният слой на кожата е отишъл, почти цялата нова татуировка — бухалът — се е заличила. Според мен при втората татуировка иглите не са проникнали много надълбоко. Но при жълтите точки са влезли наистина доста навътре. Много по-навътре от необходимото, което иде да подскаже, че татуировките са дело на двама различни художници. — Той отново се взря в парчето кожа. — Всъщност е невъзможно да покриеш докрай стара татуировка — отново подхвана Пит с обясненията. — Но ако си разбираш от работата, можеш да използваш старата татуировка и кожата около нея, за да махнеш окото. Там е номерът. Би могло да се нарече зрителна измама.
— Има ли начин да разберем какво първоначално са представлявали жълтите очички? — попитах го аз.
Пит въздъхна разочарован.
— Наистина жалко, че кожата е в такова окаяно състояние — промърмори той и примига, връщайки кожата върху кърпата. — Майко мила, тия изпарения ще ви вкарат в гроба. Как работите с тях през цялото време?