— В такъв случай излиза, че повечето ви клиенти се страхуват от пищни голи жени — отбелязах аз.
Пит се замисли върху думите ми, както дъвчеше ожесточено дъвката, сякаш това му помагаше да си ги изясни.
— Не ми е хрумвало — отвърна накрая той, — но всъщност си е точно така. Повечето мъже с татуировки на голи мадами наистина се страхуват от жените. Страхуват се от емоционалната част на връзките си с тях.
Чък беше включил телевизора, бе намалил звука и гледаше Роузи О’Донъл. Бях виждала по труповете хиляди татуировки, но никога не се бях замисляла, че те олицетворяват страха.
Пит почука с пръст върху капачето на стъкленицата с формалин.
— Този приятел се е страхувал от нещо — рече той. — Както виждам, страховете му не са били безпочвени.
23.
Прибрах се и тъкмо си бях окачила палтото и бях оставила куфарчето на земята, когато иззвъня телефонът. Беше осем и двайсет и първото, което ми хрумна, е, че се обажда Луси. Нямах никакви новини, освен че в края на седмицата Джо е била преместена в болницата към Медицинския колеж на Вирджиния.
Бях уплашена, ядосвах се. Каквото и да повеляваха редът в тайните служби, протоколът и здравият разум, Луси все можеше да ми се обади. И да ми каже ако не друго, то поне, че те с Джо са добре. Можеше да ми каже къде се намира.
Грабнах веднага телефонната слушалка и се изненадах и притесних, щом чух гласа на бившия заместник-шеф на управлението Ал Карсън. Знаех, че няма да ме потърси, особено пък вкъщи, ако наистина не е много важно и новината не е много лоша.
— Не би трябвало да го правя, но все някой е длъжен да го стори — подхвана без недомлъвки той. — В „Куик Кеъри“ е извършено убийство. Нали се сещаш, магазинът на Кеъри, недалеч от авеню „Либи“. Малка квартална бакалия.
Говореше задъхано и припряно. Явно беше уплашен.
— Да — отвърнах аз. — Съвсем близо е до нас.
Взех тефтера и започнах да записвам.
— Както личи, е имало и обир. Някой проникнал в магазина, опразнил касата и убил продавачката.
Сетих се за видеозаписа, който бях гледала предния ден.
— Кога е станало? — попитах.
— Жената е застреляна най-много преди час. Обаждам ти се лично, понеже в твоята служба още не знаят.
Замислих се — не разбрах какво точно има предвид — веднага надуших, че има нещо гнило.
— Звъннах и на Марино — продължи Карсън. — Вече не могат да ми направят нищо.
— В какъв смисъл в моята служба не знаят? — възкликнах аз.
— Има нова заповед полицията да не се свързва със съдебните лекари, докато не приключи с огледа на местопрестъплението. Докато не се изнесат криминалистите. А те отидоха там преди броени минути. Сигурно ще минат часове, докато…
— Кой, по дяволите, е издал такава заповед? — извиках, макар и да знаех.
— Бях принуден, доктор Скарпета, да си подам оставката, но няма да се дам току-така — рече Карсън. — Въвеждат промени, с които не мога да се примиря. Моите момчета се бяха сработили чудесно с твоите подчинени. А ето че сега Брей води някакви новаци, а и онова, което направи с Марино — само то беше достатъчно, за да се махна незабавно. Важното сега обаче е, че само за месец имаме две убийства в универсални магазини. Не искам онези да оплескат всичко. Ако убиецът е същият, той ще потрети.
Обадих се на Филдинг у дома и му казах какво става.
— Искаш да… — подхвана той.
— Не — прекъснах го аз. — Тръгвам веднага. Искат да ни прецакат, Джак.
Карах като обезумяла. Брус Спрингстийн пееше „Дядо Коледа идва в града“, а аз си мислех за Брей. Никога през живота си не бях мразила. Омразата е отрова. Винаги й бях давала отпор. Мразиш ли, значи губиш, и единственото, което можех да сторя сега, беше да се съпротивлявам на изпепеляващия й огън.
Започнаха новините, най-напред съобщиха за убийството, имаше и репортаж от местопрестъплението.
— … Второто убийство в универсален магазин през последните три седмици. С нас е заместник-началникът на управлението, какво ще ни съобщите, госпожо Брей?
— Засега не знаем много подробности — прозвуча гласът й в автомобила. — Знаем, че преди няколко часа заподозреният, чиято самоличност още не е установена, е влязъл в „Куик Кеъри“, обрал е касата и е застрелял продавачката.