Телефонът в колата ми иззвъня.
— Къде си? — попита Марино.
— Пътувам към Либи.
— Ще спра на паркинга пред „Кеъри Таун“. Трябва да ти обясня какво става, понеже, щом стигнеш там, никой няма да ти каже дори колко е часът.
— А, ще видим, не бъди толкова сигурен.
След броени минути свърнах към малкия търговски център и спрях пред бижутерския магазин „Шуорц-чайлд“, където Марино ме чакаше в пикапа. Премести се при мен в автомобила — беше с ботуши, носеше дънки и охлузено кожено яке със счупен цип и проскубана подплата. Беше си излял цял литър одеколон, което идеше да подскаже, че се е почерпил добре с бира. Метна през прозореца фаса и мракът се озари с червени искри.
— Всичко е под контрол — подметна язвително той. — На местопрестъплението е Андерсън.
— И Брей.
— Тя пък, моля ти се, дава цяла пресконференция пред магазина — каза отвратен Марино. — Да вървим.
Върнах се с автомобила на Кеъри стрийт.
— Започваме от това, докторке — зае се да ме осведомява той. — Негодникът му с негодник застрелва в главата продавачката зад щанда. После, както изглежда, слага табелата „Затворено“, заключва вратата и затътря жената в задната част, в склада, където я скъсва от бой.
— Първо я застрелва, а после я скъсва от бой ли?
— Ами да.
— Кой е повикал полиция? — поинтересувах се аз.
— В седем и шестнайсет се задейства алармата — отвърна Марино. — Задният вход е с включена алармена система дори когато магазинът е отворен. Ченгетата се изсипват, намират предната врата заключена, както вече ти казах, с табелата „Затворено“ върху нея. Минават откъм задния вход и що да видят — той зее. Влизат, всичко е плувнало в кръв, жената лежи на пода. След проверката на самоличността й се установява, че се казва Ким Луонг, на трийсет и пет години, от азиатски произход.
Брей продължаваше да е главно действащо лице в новините.
— Споменахте за очевидец — попита репортерката.
— Споменах само как един гражданин е съобщил, че забелязал мъж в тъмни дрехи, навъртал се е наоколо по времето, когато се смята, че е извършено убийството — поясни Брей. — Промъквал се е по съседната уличка. Човекът, който го е забелязал, не го е видял добре. Надяваме се, ако има и други очевидци, да се свържат с нас. Всяка подробност, и най-дребната, е важна. Трябва със съвместни усилия да бдим над спокойствието на града.
— Какви ги плещи тая? Смята да се кандидатира за губернаторка ли? — прихна Марино.
— В магазина имало ли е сейф? — попитах аз.
— Да, в задната част, където е намерен трупът. Но сейфът си стоял непокътнат. Поне така ми казаха.
— Видеокамера? — продължих с въпросите аз.
— Не. Може би след убийството на Гант убиецът е научил за записа и подбира места, където няма да му извъртят пак същия номер с камерата.
— Може би.
И двамата знаехме, че Марино прави догадки и се опитва да проумее какво точно се е случило, понеже по душа си е детектив и никога няма да се примири, задето са го изритали от следствието.
— Карсън ли ти каза всичко това? — поинтересувах се аз.
— Зъб ми има Брей, а не ченгетата. Те не са ме отстранявали от работа — отвърна той. — А ти, докторке, си мислиш, че Службата на главния съдебен лекар е по-различна. Това обаче не е наука. И ти го знаеш.
Навремето Бентън честичко ни повтаряше с кривата си усмивка тези думи. Той се беше специализирал в психологическите портрети на престъпниците, разбираше от техния начин на мислене, умееше да предвижда постъпките им. Ала всяко престъпление си има своята хореография, понеже всяка жертва е различна, точно както и обстоятелствата, настроенията, дори времето навън и убийците често променят почерка си. Бентън все се оплакваше колко нескопосано Холивуд пресъздава онова, което е по силите на специалистите по поведенчески модели. Той не беше ясновидец, а насилниците не се подчиняваха на софтуер.
— Дали пък не го е ядосала нещо — продължи с предположенията Марино. — Или той се е скарал с майка си, знае ли човек!
— А какво ще се случи, когато хора като Ал Карсън престанат да ти звънят?
— Случаят си е мой — тросна се той, сякаш не ме е чул. — Гант беше мой случай, този също ще бъде мой, откъдето и да го погледнеш. Дори и да не е същият убиец, кой, ако не аз, ще го установи?