— Ама аз внимавах.
— Махни се, ако обичаш. Веднага.
Отворих служебното куфарче и ядосана, извадих ръкавиците, които нахлузих припряно. Връчих на Марино електрическото фенерче и се огледах, преди да предприема каквото и да било. Осветлението в склада беше слабо, но все пак видях, че стотиците опаковки бира и газирана вода, накамарени на шест метра височина, са опръскани с кръв. На сантиметри от трупа имаше дамски тампони и хартиени салфетки, дъното на кашоните беше наквасено с кръв. Дотук не личеше по нищо убиецът да се е интересувал от друго, освен от жертвата си.
Приклекнах и се взрях в трупа, като внимавах да не пропусна и едно-едничко петънце и следа. Отпърво не докоснах нищо.
— Божичко, наистина я е скъсал от бой, нали? — отбеляза ченгето, което снимаше с фотоапарата.
Сякаш освирепял див звяр бе затътрил тялото в бърлогата си и там го бе мъчил на воля. Пуловерът и сутиенът на жената бяха разкъсани и смъкнати, обувките и чорапите й бяха изути и метнати встрани. Убитата беше възпълна жена с налети хълбоци и гърди, ала получих някаква представа за лицето й едва след като ми показаха шофьорската й книжка. Ким Луонг беше хубава, със свенлива усмивка и дълга черна лъскава коса.
— С панталон ли беше, когато я намерихте? — попитах аз Хам.
— Да.
— А обувките и чорапите?
— Те бяха изути. Точно както ги виждаш сега. Не сме ги докосвали.
Не се налагаше да вдигам чорапите и обувките, за да видя, че са окървавени.
— Защо ли й е изул чорапите и обувките, а не е пипнал панталона? — учуди се един от полицаите.
— Наистина. Доста странно.
Отново се извърнах към трупа. И по ходилата имаше спечена кръв.
— Ще го огледам по-добре на по-силна светлина, щом го пренесем в моргата.
Но раната от огнестрелно оръжие отпред на врата личеше добре. Куршумът беше влязъл оттук, за да излезе отзад, малко по-вляво. Тъкмо този куршум бе засегнал в сънната артерия.
— Намерихте ли куршума? — попитах аз Хам.
— Извадихме един от стената зад щанда — отвърна той, но не посмя да ме погледне в очите. — Но гилза не сме открили, ако изобщо е имало.
Нямаше и да намерим, ако убиецът бе стрелял с револвер. Само пистолетите изхвърлят гилзи и това е единственото полезно нещо при тях, когато някой ги използва за насилие.
— Къде в стената? — поинтересувах се.
— Ако застанеш с лице към щанда, се пада отляво на мястото, където жената вероятно е седяла на стола зад касовия апарат.
— Раната, през която е излязъл куршумът, също е малко вляво — отбелязах аз. — Ако са стояли с лице един към друг, когато жената е била убита, вероятно трябва да търсите човек, който стреля с лявата ръка.
Лицето на Ким Луонг бе издрано и разранено до неузнаваемост, кожата се бе обелила и смъкнала от множеството удари с някакъв предмет или предмети, оставящи следи с формата на окръжности и линии. По всичко личеше, че жената е била бита и с юмруци. Когато докоснах черепа да проверя за фрактури, под пръстите ми изпукаха натрошени кости. Зъбите на жената също бяха счупени и бяха хлътнали навътре.
— Я подръж — наредих на Марино.
Той пое фенерчето и го насочи, когато завъртях лекичко главата първо надясно, после и наляво, и опипах през косата черепа и врата отстрани и отзад. И там открих охлузвания, останали от кокалчетата на пръстите на нападателя, а също раните с формата на кръгчета и линии.
— Освен че сте й смъкнали гащетата, за да сложите термометъра, местили ли сте я? — попитах отново Хам, защото трябваше да съм сигурна.
— Не сме я пипали, само разкопчахме дънките и свалихме ципа — отвърна той. — Пуловерът и сутиенът си бяха там — посочи Хам. — Разпрани от горе до долу.
— С голи ръце — отбеляза Марино и приклекна до мен. — Якичък е. Жената вече е била мъртва, когато я е дотътрил дотук, нали, докторке?
— Не съвсем. Тъканта е реагирала на нараняванията. Виж тези синини.
— Но за какво му е да скъсва от бой един труп? — недоумяваше Марино. — При всички положения тя не е седяла и не е спорила с него. Не се е съпротивлявала. Достатъчно е да се огледаш, за да го видиш. Нищо не е преобърнато или разместено. Няма кървави отпечатъци.
— Познавал я е — отсече зад мен Андерсън. — Сто на сто я е убил някой, който я е познавал. Инак просто е щял да й тегли куршума, да грабне парите и да духне.
Марино още бе приклекнал до мен, беше се подпрял с лакти на едрите си колене и ми светеше с електрическото фенерче. Погледна нагоре към Андерсън така, сякаш тя има ум колкото един банан.