— Не знаех, че си започнала да правиш и психологически портрети на престъпниците — подметна той. — Да не ходиш на курсове?
— Я ми светни тук, Марино — подканих аз. — Не се вижда нищо.
Фенерчето освети кървав оток върху трупа, който в началото не бях забелязала, понеже цялото ми внимание бе насочено към раните. Всъщност цялото тяло бе на кървави петна и отоци, сякаш някой е рисувал с пръсти по него. Кръвта вече се спичаше и се напукваше. Имаше и косми, същите дълги белезникави косми, полепнали по кръвта.
Посочих ги на Марино. Той се надвеси още по-близо.
— Тихо — предупредих го, да не би да реагира прекалено бурно и да се издаде.
— Ето го и шефа — оповести Егълстън и влезе предпазливо през вратата.
В склада нямаше къде игла да падне, беше задушно. Всичко наоколо изглеждаше така, сякаш е валял кървав дъжд.
— Ще проверим всичко с канапа — рече ми Хам.
— Намерих гилза — рече щастлив Егълстън и я подаде на Марино.
— Ако искаш да си починеш, Марино, аз ще подържа фенерчето — предложи Хам, за да замаже някак непростимия си грях.
— Според мен е очевидно, че жената е лежала тук неподвижно, докато той я е биел — натъртих аз, защото смятах, че е излишно да се мери с канап.
— Но така ще разберем със сигурност — настоя Хам.
Това беше стара френска техника, при която единият край на канапа се прикрепяше към дадено петно кръв, а другият — към източника на кръвта, изчислен с помощта на геометрията. Това се правеше множество пъти, докато се получеше очертан от връвта триизмерен модел, показващ колко удари са нанесени и къде точно се е намирала жертвата.
— Станахме прекалено много маймуни на клона — извиках аз.
По лицето на Марино се стичаше пот. Работеше на педя до мен — долавях топлината и миризмата на дъха му.
— Веднага съобщи на Интерпол — изшушуках му така, че да не ни чуе никой.
— Работата загрубя, а?
— „Спиър 380“. Чувал ли си за такива? — попита Егълстън Марино.
— Да. Нямат грешка. Така наречената „Златна точка“ — отвърна той. — Но кой ще тръгне да убива магазинерки с такава чудесия!
Извадих химическия термометър и го сложих върху кашон мукавени чинии, за да премеря температурата в склада.
— Вече мога да ти я кажа, докторке — обади се Хам. — Двайсет и шест и половина градуса. Горещо си е.
Марино продължаваше да мърда фенерчето, докато опипвах и оглеждах трупа.
— Нормален човек няма да тръгне да се въоръжава със „Спиър“ — допълни той. — Една кутийка от двайсет парчета върви по десетина-единайсет долара. Да не говорим пък че ако оръжието е боклук, ще ти се пръсне в ръцете.
— Значи е купено на черно — обади се Андерсън, която най-неочаквано се бе озовала до мен. — Дрога.
— Разследването приключи — подвикна Марино. — Хиляди благодарности, Андерсън. Е, момчета, няма какво повече да търсим тук, дайте да си ходим.
Надушвах тежката възсладка миризма от кръвта на Ким Луонг, която вече се съсирваше — серумът се отделяше от хемоглобина и клетките се разпадаха. Извадих термометъра, който Хам беше пъхнал в ректума. Телесната температура беше трийсет и два градуса. Вдигнах очи. В помещението, освен мен и Марино имаше трима души. Обземаха ме все по-силен гняв и отчаяние.
— Намерихме портмонето и палтото й — допълни Андерсън. — В портмонето имаше шестнайсет долара, значи той не е влизал там. А, да, наблизо имаше и хартиен плик с пластмасова кутийка и виличка. Както личи, си е носела вечерята и я е притоплила в микровълновата печка.
— Откъде знаеш, че я е притопляла? — попита Марино и хвана натясно Андерсън. — Две и две невинаги прави двайсет и две — добави той.
Трупът вече бе започнал да посинява. Челюстта беше стисната, мускулите по врата и дланите не се помръдваха.
— Вижда ми се много вкочанена, за да е издъхнала преди два часа — отбелязах аз.
— И от какво се получава това вкочаняване? — попита Егълстън.
— И аз винаги съм се питала.
— Веднъж в Бон Еър…
— Какво си търсил в Бон Еър? — попита полицаят, който снимаше.
— Тя е дълга и широка. Онзи беше получил инфаркт по време на полов акт. Момичето си помислило, че просто е заспал. Събужда се на другата сутрин, а онзи лежи като дърво. Момичето не искало всички да разберат как е издъхнал в леглото й, затова и се опитало да го тури на фотьойла. Беше се опнал като дъска за гладене.