Санитарите бяха сложили трупа на преносима маса за аутопсии, та не се наложи да го вдигаме от количката. В тишината на празната зала, където царуваше смъртта, смъкнахме ципа на торбата и разгърнахме окървавените чаршафи. Придърпах флуоресцентната лампа, наместих крачето й и се взрях през лупата.
Увеличена, кожата на убитата наподобяваше пустиня от спечена напукана кръв и каньони от зейнали рани. Заех се да събирам космите — същите дълги, белезникави като на новородено косми, които бяха десетки. Повечето бяха петнайсетина-двайсет сантиметра. Бяха полепнали по корема, раменете и гърдите на мъртвата. Не открих нито един по лицето. Слагах ги в книжен плик, за да не се намокрят.
Часовете се изнизваха досущ крадци и отнасяха утрото. Колкото и да се мъчех да намеря някакво обяснение за разпорения плетен пуловер и сутиен, отново и отново стигах до истината: убиецът ги беше разкъсал с голи ръце.
— За пръв път виждам такова чудо — рекох аз. — Тук става въпрос за невероятна сила.
— Сигурно е бил дрогиран с кокаин, ангелски прашец5, нещо друго — предположи Марино. — Това може би обяснява и защо я е мъчил така. А също и патроните „Златна точка“, ако убиецът наистина пласира дрога.
— Луси май ми е споменавала за тези патрони — спомних си аз.
— Най-големият хит на черния пазар — поясни той. — По тях си падат най-вече наркопласьорите.
— Но ако е бил дрогиран — изтъкнах, като слагах нишките в друг плик, — ми се струва почти невъзможно да е мислел толкова подредено и логично. Сложил е табелата „Затворено“, заключил е вратата, излязъл е през задния вход едва след като е бил готов. И след като вероятно се е измил и почистил.
— По нищо не личи да се е мил — съобщи ми Марино. — Не открихме нищо по мивките, тоалетната чиния, канализацията. Не намерихме окървавени хартиени салфетки. Нищо. Не открихме отпечатъци и по вратата на склада, което ме кара да мисля, че е използвал нещо, вероятно дрехите си, салфетка, един дявол знае какво, за да отвори вратата, така че да не остави кървави следи по ръкохватката.
— Точно това ти и говоря. Нима дрогиран ще постъпи така?
— Все пак си мисля, че е бил друсан — отсече зловещо Марино. — Инак какво излиза — че е някакъв приказен великан, Супермен или нещо от тоя десен…
Млъкна насред изречението и аз знаех как му е било на езика да каже, че му се ще сега с нас да е Бентън, който да даде мнението си на специалист. Наистина си беше лесно да разчиташ на друг, въпреки че не за всички хипотези се иска специалист. Всяко местопрестъпление, всяка рана са отглас от емоцията на престъплението, а това убийство носеше белега на лудостта, на гнева, на похотта. Това стана още по-очевидно, когато открих контузиите — големи петна с криви очертания. Разгледах ги с лупата и забелязах ситни следи като от зъби.
— Ухапвания — оповестих.
Марино дойде да види.
— Каквото е останало от тях. Убиецът е хапал жертвата с дива сила — допълних аз.
Преместих светлината на лампата, затърсих още такива следи и открих две отстрани на дясната длан и по лявото стъпало, и още две и върху дясното.
— Майко мила — пророни Марино с притеснен глас, какъвто рядко бях чувала от него. След като огледа дланите, отиде и при ходилата и се взря и в тях. — Каква е тази чудесия, докторке?
Убиецът бе удрял нахапаното с такава сила, че бе заличил всичко, освен следите от зъби, но и те бяха твърде плитки, за да направим отливка. Нищо нямаше да ни помогне.
Взех мазки за анализ на слюнката, щракнах и няколко снимки — опитвах се да проумея какво е означавало за убиеца това, че е нахапал жената по дланите и ходилата. Дали наистина я е познавал? Дали дланите и стъпалата й не са олицетворявали нещо за него, не са му напомняли нещо точно както и лицето?
— Значи не е съвсем невеж за уликите — отбеляза Марино.
— Както личи, е наясно, че по следите от ухапване може да се установи самоличността — съгласих се аз и насочих маркуча, за да измия трупа.
— Бррр — потрепери Марино. — От това винаги ме побиват тръпки.