— Но някои от космите са били отрязани или обръснати, нали така? — започнах да разсъждавам на глас, но пак не виждах логично обяснение.
— Точно така. Някои са били отрязани, други — не. Както в ония шантави прически. Виждала си ги — горе късо, а отстрани висят дълги кичури.
— Не, на новородени не съм виждала — отвърнах аз.
— Ами ако е имал двойка, тройка, четворка близнаци, понеже жена му е взимала хапчета за зачеване? — предположи Кун. — Космите ще са еднакви, но ако са от различни деца, това обяснява разликата в дължината. И ДНК щеше да бъде същата, ако имаше начин да я проверим.
При еднояйчни близнаци ДНК е еднаква, различават се само пръстовите отпечатъци.
— Единственото, което мога да кажа, доктор Скарпета — натърти Кун, — е, че видимо космите са еднакви, с други думи, имат еднаква морфология.
— Космите, които намерих по жената, също са еднакви — поне на пръв поглед.
— Има ли по-къси, все едно са били отрязани?
— Не — отвърнах аз.
— Съжалявам, но нямам какво повече да ти съобщя — рече Кун.
— Повярвай, Джейми, каза ми много неща. Само не знам какво означават те.
— Щом разбереш — опита се той да поразведри атмосферата, — ще напишем съвместно научен доклад.
После се отбих в лабораторията за веществените доказателства и не намерих сили дори да поздравя Лари Познер. Той се беше вторачил през микроскопа.
— Всичко отива на кино — рекох му само.
— Така си е било винаги.
— Откри ли нещо за онзи приятел с неустановената самоличност? — поинтересувах се. — Защото, да ти призная, в чудо съм се видяла, не знам за какво да се хвана.
— Слава богу. Мислех си, че си дошла да ме питаш за жената долу — отвърна Познер. — И тогава щеше да се наложи да ти съобщя новината, че не съм Меркурий и нямам крилца на краката.
— Не е изключено двата случая да са свързани. Намерихме по труповете еднакви косми — много странни. Човешки, Лари.
Той мисли дълго.
— Нещо не разбирам — призна си накрая. — И колкото и да ми е неприятно, не мога да ти съобщя нищо, което да е толкова сензационно.
— И имаш ли какво изобщо да ми съобщиш?
— Да започнем от пробите на пръстта в контейнера. При поляризираната светлинна микроскопия открихме обичайните неща — кварц, пясък, диатомит, кремък, химични елементи като желязо и алуминий. И какви ли не боклуци. Стъкло, люспи боя, разложени зеленчуци, косми от гризачи. Нали си представяш какви чудесии има в товарните контейнери. И навсякъде диатомеи. Единственото интересно нещо е разликата, която установих при анализа на диатомеите от пода на контейнера и диатомеите по трупа и отвън по дрехите. Има и сладководни, и от морска вода.
— Логично е, ако корабът е отплавал от река Шелда в Антверпен и после е прекосил океана — отбелязах аз.
— Затова пък откъм опакото на дрехите има само сладководни диатомеи. Няма как да са полепнали, освен ако онзи хубостник не си е прал дрехите и чорапите, дори бельото в някоя река или езеро. А нещо не ми се вярва да е прал панталон „Армани“ и да си е мил обувките от крокодилска кожа в река или езеро, или пък да е плувал направо с дрехите. Тоест, сладководните диатомеи са полепнали по кожата, което ми се вижда странно. При тези обстоятелства е естествено отвън по дрехите да има и сладководни, и солени диатомеи. Сигурно се е разхождал по пристанището и палубата и те са полепнали отвън по панталона и ризата. Но откъм опаката страна? Не проумявам.
— А костта от гръбначния стълб? — поинтересувах се аз.
— Сладководни диатомеи. Значи вероятно се е удавил в реката в Антверпен. По косата му също имаше само сладководни диатомеи. — Познер разшири очи и ги разтърка, сякаш са много уморени. — Умът ми не го побира. Диатомеи, за които няма обяснение, странна бебешка коса и костта от гръбначния стълб. Точно като вафла „Орио“. От едната страна шоколад, от другата — ванилия, с шоколадово-ванилов пълнеж в средата и цяла камара ванилия отгоре.
— Спести ми сравненията, Лари. И бездруго съвсем се обърках.
— И как си го обясняваш?
— Мога да правя само предположения.
— Я да чуем!
— Ще има по главата само сладководни диатомеи, ако тя е била потопена в речна вода — подхванах аз. — Ако е натикан с главата напред в бидон със сладка вода на дъното. Натикваш някого с главата напред в бидон от онези, двайсетлитровите, с каквито например ни карат перилните препарати. Огромни са, стигат чак до кръста и са много стабилни. Няма как да ги преобърнеш. Може да са го удавили и в най-обикновена кофа, ако са го натискали силно.