Тази вечер бе в хубаво тъмносиньо костюмче — да си речеш, че е делова жена, но под сакото носеше впита розова блузка с деколте едва ли не до пъпа, от което се подаваха гърдите й. Открай време страдаше, че й били малки. И вечно се разголваше, все едно похотливите погледи на мъжете й вдъхваха самоувереност.
— Дороти — подхванах пак и се наведох — блъсна ме миризмата на „Коко Шанел“, — трябва да дойдеш с мен. Налага се да поговорим.
— Знаете ли коя е тя? — продължи да дърдори сестра ми, докато я гледах, свъсена като буреносен облак. — Главната съдебна лекарка на прекрасния ви щат. Представяте ли си? Кака ми е съдебна лекарка, моля ви се!
— Виж ти! Много интересно — зацъка един от мъжете.
— Какво да ви поръчам? — попита друг.
— И каква според вас е истината за случая Рамзи? Как мислите, родителите ли са го извършили?
— Изгарям от нетърпение някой да докаже, че костите, дето ги намериха, наистина са на Амилия Ърхарт.
— Къде се запиля тая келнерка?
Хванах Дороти за ръката и двете станахме от масата. Едно не може да й се отрече на сестра ми: прекалено горда е, за да направи сцена и да се злепостави. Изведох я в унилата вечер с тъмни прозорци и мъгла.
— Няма да дойда у вас — оповести Дороти, след като се убеди, че не ни чува никой. — И ме пусни най-после!
Затегли се към хотела, аз пък я задърпах към колата.
— Ще дойдеш с мен, трябва да решим какво да правил с Луси.
— Днес я видях в болницата — рече Дороти.
Сложих я да седне на мястото до шофьора.
— Изобщо не спомена за теб — допълни изключително тактичната ми сестричка.
Аз също се качих и заключих вратите.
— А родителите на Джо са големи симпатяги — продължи да бъбри Дороти, а аз подкарах. — Да ти кажа, бях смаяна, че не знаят за Луси и Джо.
— Какво си направила, Дороти? Да не си им казала?
— Е, не с толкова много думи, но им подметнах едно-друго, понеже мислех, че знаят. Ох, много ми е странно тук, толкова е различно от Маями.
Идеше ми да я зашлевя.
— Та след като си побъбрихме, видях, че са големи сухари и няма да одобрят една лесбийска връзка.
— Не употребявай тази дума.
— Какво толкова пък! Те са си такива — лесбийки. Наследници на амазонките от остров Лесбос в Егейско море край Турция. Туркините са много космати. Правило ли ти е впечатление?
— Чувала ли си някога за Сафо?
— То оставаше да не съм чувала за него — тросна се Дороти.
— Не за него, а за нея. Та тя е била лесбийка, понеже е живяла на Лесбос. И е една от най-великите поетеси на древността.
— Бре! Не виждам нищо поетично в тия набити мускулести спортистки. Е, Сандърсови не дойдоха веднага при мен и не ми казаха, че знаят, че Луси и Джо са лесбийки. Изтъкнаха, че Джо е в шок, че е тежко ранена и ако види Луси, пак ще си спомни всичко. Било прекалено рано. Бяха категорични, макар и да се държаха много мило, а когато се изтърси и Луси, се отнесоха възпитано и с нея.
Минах покрай пиацата на такситата.
— Но нали си я знаеш Луси, няма мяра. Седна да се заяжда с горките хорица. Изтърси, че не им вярвала, моля ти се, развика се там като първа грубиянка. Обясних на Сандърсови, че и на нея й се е събрало много и просто е разстроена. Те проявиха разбиране и обещаха да се молят за нея, а после дойде една медицинска сестра, която каза на Луси да си тръгва. А тя като се разфуча, не ти е работа. Но си излезе — каза сестра ми. Погледна ме и добави: — Дори и да ти се сърди, знаем си я, пак ще доприпка при теб, както е правела винаги.
— Как си могла да й причиниш такова нещо? — попитах аз. — Как си могла да застанеш между нея и Джо? Що за човек си?
Дороти се сепна. Усетих я как настръхва.
— Винаги си ревнувала, понеже не си й майка — сопна ми се тя.
Вместо да продължа към къщи, завих по Медоу стрийт.
— Дай да се разберем веднъж завинаги — рече Дороти, вдъхновена от обърнатите чашки. — Ти не си нищо повече от машина, от компютър, от високотехнологичен уред, по каквито толкова си падаш. И човек се пита що за жена ще избере да прекара живота си сред мъртъвци. Сред замразени вмирисани разкапани мъртъвци, повечето от които отрепки.
Пак излязох на магистралата и поех към центъра на града.