— Докато аз! Аз вярвам във взаимоотношенията. Посвещавам времето си на съзидателни начинания, на размисъл и общуване и вярвам, че телата ни са храм, за който трябва да се грижим и с който да се гордеем. Я се погледни! — подвикна тя и млъкна за по-впечатляващо. — Пушиш, пиеш, дори не ходиш на фитнес. Направо не проумявам защо не си дебела и разплута, сигурно защото по цял ден режеш ония ребра и търчиш по местопрестъпления, и стоиш права в моргата. Но да не премълчаваме най-страшното.
Тя се наведе към мен и аз усетих дъха й, вмирисан на водка и застояло.
— Пристегни си колана, Дороти — подканих спокойно.
— Какво направи с дъщеря ми! С единственото ми дете! Така и не роди дете, понеже вечно беше заета. Затова и ми открадна моето — лъхна ме тя на алкохол. — Не биваше изобщо, ама изобщо да й разрешавам да идва при теб. С кой акъл съм я пускала да прекарва при теб лятната ваканция! — хвана се тя театрално с две ръце за главата. — Натъпка й ума с тия твои пушкала и престъпления. Сега Луси не става за нищо. Ти я превърна в компютър още когато беше на някакви си десет години и другите момиченца ходеха по рождени дни, яздеха понита и си намираха нови приятелчета.
Гледах си пътя и не й обръщах внимание — да си излее злобата.
— Защо да си кривим душата, остави я да расте с онази грозотия, недодяланото ченге, дето има обноски на хамалин. Това е единственият мъж, с когото наистина си се сближавала някога. Дано поне не спиш с тази свиня. И колкото и да ми е мъчно за Бентън, той си беше мекотело. Нямаше живец у него, не. Нямаше жълтък в това яйце. Ами да. В тази връзка ти беше мъжът, драга ми госпожо докторке, адвокатке и шефке. И преди съм ти го казвала, и сега пак ще ти го кажа — ти не си нищо друго, освен мъж с големи цици. И всички се хващат на въдицата. Понеже я каква си ми елегантна в тия костюмчета на Ралф Лорен и в тузарския лъскав автомобил. Въобразяваш си, че си много секси с тия цици, вечно си ме потискала и си ми втълпявала, че ми има нещо, понеже моите, видите ли, били мънички. А помниш ли какво каза мама? Връчи ми снимка на космата мъжка ръка и ми рече: „Ето от какво гърдите на жената стават големи“.
— Ти си пияна — казах й аз.
— Когато бяхме момичета, все ме взимаше на подбив.
— Никога не съм те взимала на подбив.
— Заради теб се чувствах глупава и грозна. Момчетата ти се лепяха заради русата коса и гърдите. А и нали ни беше умничка. Пишеше се за най-умната на тоя свят, а на мен се подиграваше, понеже бях силна само по английски.
— Я престани, Дороти.
— Мразя те.
— Не, не ме мразиш, Дороти.
— Няма да ти се хвана и тоя път. Така да знаеш, няма. — Тя заклати глава и размаха пръст току пред лицето ми. — Чу ли, няма. Винаги съм подозирала що за стока си.
Бях спряла пред хотел „Бъркли“, а тя дори не забелязваше. Крещеше и крещеше, а по лицето й се стичаха сълзи.
— Сухарка, бездушна машина — повтаряше сестра ми като курдисана. — И дъщеря ми направи като себе си. Размина се на косъм със смъртта, а пак не иска да ме погледне, гнуси се, моля ви се.
— Я се прибирай в хотела и си отспи — рекох й.
Тя избърса очи и погледна през прозореца, изненадана, че сме пред хотела, сякаш той е космически кораб, току-що приземил се нечуто до нас.
— Не те зарязвам насред пътя, Дороти. Но смятам, че сега-засега е по-добре да не сме заедно.
Сестра ми подсмръкна, гневът й угасна като фойерверки в нощта.
— Ще те заведа в стаята — предложих й.
Тя поклати глава, беше отпуснала безжизнени ръце върху скута си, по посърналото й лице пак се стичаха сълзи.
— Не искаше и да ме види — подхвана нечуто. — В болницата, още щом слязох от асансьора, ме погледна така, сякаш някой й се е изплюл в чинията.
Неколцина души излязоха от „Тютюн“. Познах мъжете, правили компания на сестра ми на масата. Едвам се държаха на крака, кикотеха се, та ги чуваше целият квартал.
— Открай време е искала да прилича на теб, Кей. А знаеш ли какво ми е на мен? — проплака пак сестра ми. — И аз все пак съм човек. Защо не иска да прилича на мен?
Не щеш ли, се пресегна и ми увисна на врата. Захлипа върху рамото ми, тресеше се като листо. Прииска ми се да я обичам. Но не я обичах. Никога не я бях обичала.
— Искам да се възхищава и от мен! — възкликна сестра ми, вдъхновена от алкохола, от чувствата си и от пристрастеността си към театралниченето. — Искам да боготвори и мен! Искам да се фука с мен, както го прави с теб. Искам да си мисли, че съм неотразима и силна, че всички се обръщат и ме гледат, когато влизам в стаята. Искам да си мисли и да говори и за мен онова, което говори за теб. Искам да се съветва и с мен и като порасне, да прилича на мен.