Фърн

Лей Грийнууд Фърн

ГЛАВА 1

Абилийн, щат Канзас, 1871

Със стиснати юмруци и дрънчащи шпори Фърн Спраул зави зад ъгъла на „Дроувърс Котидж“. Спря се, когато видя, че Джордж Рандолф е застанал на верандата, потънал в размисъл. „Мамка му!“ — измърмори ядосано. След това мина покрай него с предизвикателно вдигната брадичка и влезе в хотела.

— Откога е тук този боклук? — запита тя мъжа на рецепцията, посочвайки с тънкото си пръстче към Джордж.

— Говори по-тихо — помоли я Франк Търнър.

Едва тогава Фърн забеляза, че прозорците бяха отворени, за да може да влиза хлад в стаята. Джордж Рандолф вероятно бе чул всичко, но на нея не й пукаше. Крайно време беше да разбере какво мисли за него и за останалите от неговия род. Тя мразеше хората, които смятаха, че парите им дават правото да вършат каквото си искат. Дори да убиват.

— Ако той и останалите тексасци се преместят в хотел „Плантърс“, аз ще бъда разорен — обясни Франк.

Фърн се облегна на бюрото му.

— Бих искала всички те да се върнат обратно в Тексас и да си останат там завинаги.

— Това е все едно да искаш да отнемеш храната на децата ми.

— Защо ли не го тресне мълния, или не го прегази побесняло стадо? — прокле Фърн, без да обръща внимание на възражението на приятеля си.

— Аз пък си мислех, че мразиш Хен Рандолф. Джордж не е направил нищо лошо.

— Не мога да понасям нито един от тях. — Думите й бяха предназначени за Джордж, но той с нищо не показа, че ги е чул.

— На процеса ще се разбере дали Хен е убил Трой — каза Франк.

— Джордж ще се опита да го откупи.

— В Абилийн хората не са продажници — увери я Франк.

— Половината от този град вече зависи от тексаските фермери — заяви Фърн, като отново посочи с пръст, но този път към Франк. — Губернаторът отложи процеса на Хен, докато пристигне печеният адвокат на семейството, а сега нареди делото да се гледа в Топека.

— Откъде знаеш, че чакат адвокат?

— Че за какво друго могат да изпращат телеграма? Освен това защо някой ще бие път от Бостън чак до тук? Значи в Канзас или Мисури няма достатъчно добър защитник за тях.

— Не е влизало в работата на Бърт да ти показва телеграмата — каза Франк намръщено.

— Той просто се опитваше да помогне. Трябва да бъдем единни против пришълците.

— В скоро време това ще ви докара доста неприятности.

— Едва ли ще е нещо, с което да не мога да се оправя — заяви Фърн, повдигайки уверено рамене. — Намислила съм да кажа на Джордж какво мисля за него и за брат му.

— На твое място не бих го направил — посъветва я Франк. — Такива думи не се приемат добре тук. Аз не съм единственият, който си изкарва прехраната от търговците на говеда.

— Тогава по-добре започни да се занимаваш с нещо друго. Много скоро фермерите и уважаваните ранчероси ще изгонят всички тексасци от Канзас. Но не и преди да обесим Хен Рандолф.

— Никой не е видял убиеца на братовчед ти — отбеляза Франк спокойно. — Не казвам, че не е бил Хен Рандолф, но не можеш да го докажеш. А в този град никой няма да бъде обесен без неоспорими доказателства. Хората се страхуват, че тексасците биха могли да преместят предприятията си в Елсуърт или да сравнят града със земята.

— Вие сте просто една банда страхливци — заяви Фърн ядосано.

— Никой не обича да бъде наричан страхливец, Фърн, най-малко пък те. Сега тук има доста тексасци, така че, ако не смяташ да се държиш настрани от града…

— Смятам да си стоя тук, докато не огледам добре този адвокат.

— По-добре си мери думите. В противен случай внимавай много.

— Мислиш ли, че Джордж Рандолф би ме застрелял?

— Не. Той е твърде голям джентълмен, въпреки мнението ти за него, но не всички тексасци са такива. Когато имат неприятности, те се поддържат, като че ли са членове на едно семейство. Не че на него му е необходима чужда помощ — каза Франк и хвърли бърз поглед към Джордж. — Говори се, че имал шестима братя, един от друг по-зли.

— Не ми пука, ако ще да има и сто и шестима — отговори тя. — Хен Рандолф ще увисне на бесилката. Давам ти думата си.

Локомотивът на „Канзас Пасифик“ избълва гъсти облаци черен дим в синьото небе и намали, за да влезе в Абилийн. Джеймз Медисън Рандолф седеше на мястото си в единствения пътнически вагон.

— Не се заблуждавайте от външния му вид — каза единственият друг пътник, приказлив мъж, с когото Медисън се опитваше да не започва разговор още от Канзас Сити. — Марли Томпсън основа малкото ни градче само преди дванадесет години, но то вече е едно от най-важните в целия щат. Някой ден ще стане най-големият град в Канзас.

Мъжът се бе представил с името Сам Белтън, собственик на най-голямата фирма за продажба на земи в Абилийн. Медисън се бе опитал да не му обръща внимание, както и на отвратителния шум и воня, които идваха от наредените край железопътната линия обори на кланиците, но и в двата случая не му се бе удало.