— Мамка му! — изсъска Фърн. — Кога ще минете на същността? Няма да се изненадам, ако ми кажат, че печелите делата си, като подлудявате противниците си. „Като им се усмихваш, обърквайки мислите им.“ Но никой мъж не бе правил това с нея и тя не смяташе да оставя Медисън Рандолф да бъде първият.
— Както щях да кажа — продължи Джеймз с нотка на обида в гласа, въпреки че в очите му проблеснаха насмешливи пламъчета, — ако говорите по този начин във Вирджиния, всички дами около вас ще започнат да припадат. А това би ви направило твърде непопулярна. За една жена е много трудно да си слага и маха корсетите. А, разбира се, първото нещо, което правите на една припаднала жена, е да й разхлабите корсета. Но вие няма как да знаете това, нали?
— Предполагам, че вие знаете повече за дамското облекло, отколкото аз — Фърн, премина в отстъпление.
Медисън видя, че тя не бе очаквала подобна реплика. В очите й проблесна гняв. Това накара синьото да изчезне, оставяйки само сивото. Но под него, подобно на жарава, проблясваше огън.
— Има ли някаква причина, поради която да ми стоите на пътя? — запита тя. — Сигурна съм, че в Бостън имате много възможности да упражнявате раздвоения си език. Той със сигурност е доста остър.
Не беше зле. Трябваше да изучи по-подробно тази жена. В нея очевидно имаше нещо повече от чифт прашни панталони и елече от овча кожа. Освен това, независимо от дрехите си, тя бе по-приятна гледка от конете и кравите. Когато настъпеше подходящият момент, той щеше да й каже това.
Медисън се усмихна, този път неподправено. Надяваше се да намали напрежението.
— Ами, аз всъщност се чудех дали не бихте ми казали къде е станало убийството.
— Защо не питате брат си?
— Джордж е доста зает сега. — Знаеше, че тя бе имала предвид Хен. — Жена му може да роди всеки момент и е разбираемо той да не желае да я остави сама.
Тя го погледна сякаш искаше да каже: „Не знам какво си намислил, но не ти вярвам.“
— Къщата на Конър е доста далеч оттук. Единственият начин да се стигне дотам е на кон. Ще се наложи да пояздите.
— Не очаквах да ми предложите да ме занесете дотам на гръб. Искате да кажете, че мога да яхна и бизон, ако искам? Големи майтапчии сте били вие в Канзас.
Фърн не знаеше дали това бе сарказъм, или просто проява на неговото чувство за хумор.
— Всеки в града може да ви упъти. Или пък да ви заведе дотам, ако искате.
— Бих искал вие да ме заведете.
— Не.
— Защо не?
— Защото не искам. Освен това, защо трябва да ви помагам да отървете брат си?
— Не трябва, но от опит знам, че поне една значителна подробност винаги остава пренебрегната. Предположих, че бихте искали да сте там, в случай че открия нещо.
Фърн си каза, че не иска да има нищо общо с Медисън Рандолф, но не можеше да го остави да отиде сам в къщата на Конър, защото му нямаше доверие. Тя уважаваше вродената проницателност на жителите на Канзас, но не беше чак толкова наивна, че да си мисли, че един адвокат от големия град няма да знае няколко трика повече от шерифа Хикок. Независимо дали това й харесваше или не, тя трябваше да го държи под око, докато свърши процесът.
— Кога искате да отидете?
— Какво ще кажете за утре сутринта?
— Ще трябва да ме вземете от фермата на баща ми.
— Ще бъда там в девет часа. Знам, че е твърде много да се надявам да има път дотам, но поне пътечка има, нали?
— Тръгнете по южния път — каза тя, гледайки го втренчено. — На около една миля от града завийте наляво. Ние сме на около две мили след това.
— Предполагам, че би било твърде много да се надявам да имате пощенска кутия.
— Че защо да имаме пощенски кутии? — сега той й се подиграваше. — Вие със сигурност смятате, че не можем да четем.
Фърн тръгна с подчертано наперена походка.
— Ако не сте при къщата ни в девет часа, няма да ви чакам — извика тя през рамо. — Не мога да си позволя да се правя на бавачка на някакъв новобранец цял ден. Имам няколко бика, които трябва да кастрирам. — Тя се спря и се обърна отново с лице към него. Ръката й беше на кръста, а в очите й се четеше предизвикателство. — Това е нещо, с което се справям много добре.
— Май ще е по-добре, ако си взема един здрав чифт челюсти.
Тя се запита дали той наистина знаеше какво са челюстите, или бе прочел за тях в някоя книга.
— До утре — помаха Медисън с ръка.
Тя се обърна кръгом и продължи по пътя си.
В продължение на няколко секунди Джеймз я наблюдаваше как се отдалечава, след което избухна в смях. Беше излязла победител в играта на думи със забележката си за биковете. Трябваше да си държи очите на четири. Не можеше да си позволи да разправят, че е бил надприказван от някаква си жена от Канзас, която дори не бе сигурна в пола си, въпреки че той самият нямаше никакви съмнения… На Фреди това щеше да му хареса.