— Е, мисли си колко слаба ще бъдеш след това. Казах на Медисън, че не можем да се оженим, преди бебето да се е родило. Искам да бъдеш като моя наставница, но не искам да родиш по средата на церемонията.
— Ще бъде ужасно! — каза Роуз със смях.
Те поговориха още малко и Роуз си легна. Но Фърн не се върна в леглото. Този сън беше различен от предишните. Все още не можеше да види лицето на мъжа, но чу гласа му. Знаеше кой се е опитал да я изнасили и този човек беше в Абилийн.
ГЛАВА 26
Четиримата братя седяха около масата във фоайето на хотела. Медисън чувстваше напрежение в обстановката. Усещаше го по време на целия си престой тук. Не беше толкова осезаемо, докато Саманта и Фреди бяха с тях. Разговорът с Хен реши всичко.
Медисън съжаляваше, че отношенията в семейството са обтегнати, но същевременно се успокояваше, че той не е единствената причина за това. Пред последните няколко дни Хен се държеше приятелски с Медисън, но избягваше Джеф.
— Предполагам, че сега ще се върнеш вкъщи? — Джеф се обърна към Медисън. — Надявам се Хен оценява това, което направи за него.
— Ако имаш предвид, че трябва да му благодаря, че ми спаси кожата, да — направих го — изръмжа Хен. — Но няма да му целувам краката.
Джордж погледна Хен, който сви рамене и се обърна.
— Мислех, че ще заминеш с приятелите си — каза Джеф на Медисън. — Няма да ти бъде приятно да си сам на такова дълго пътуване.
— Няма да съм сам. Ще пътувам със съпругата си.
Сините очи на Джеф засвяткаха. Втораченият поглед на Джордж го принуди да се успокои малко, но това напомни на Медисън, че огънят не е изгаснал.
— И така, ти наистина смяташ да се ожениш за тази Спраул.
Медисън не издаде гнева си. Много често се беше налагало да защитава Фърн. Нямаше да разведри обстановката, ако реагираше остро при всеки подобен случай.
— Ако тя ме иска.
Гневни искри пламнаха в очите на Джеф; той сви устни.
— Предполагам, няма значение, че баща й беше янки, а ти изкара половината война в тила им.
— Джеф все още обича да говори за войната — каза Хен язвително. — Това занимава мислите му, когато се е уморил да се самосъжалява.
— Хен! — Джордж го погледна укорително.
— Уморих се да слушам за едно и също всеки път.
Хен стана и се отдалечи.
— Джеф… — започна Джордж.
— Знам, знам. — Враждебността му намаля, когато Хен се отдалечи. — Трябва да забравя войната, да излекувам раните си. Но как, по дяволите, да го направя, когато всички се жените за янки? Защо един от вас не се ожени за момиче от Юга?
— Защо ти не го направиш? — попита Медисън.
— Коя жена ще вземе мъж с една ръка? Предпочитам да живея сам, вместо да бъда съжаляван.
Джордж смени темата:
— Къде мислите да живеете с Фърн?
— В Бостън.
— Какво ще прави с фермата? Това е половината земя в графството, най-хубавата при това.
— Казах й да я продаде.
— Как приема преместването в Бостън?
— Според очакванията ти — ужасена е.
— Ще я накараш ли да тръгне?
— Не, ако не иска.
— Какво ще правиш?
Медисън не беше очарован от идеята да обсъжда личните си въпроси пред Джеф, особено след като той явно показа отрицателното си отношение към Фърн.
— Все още не съм сигурен, но говорих с Фреди за разкриване клон на фирмата тук.
— Къде?
— В Чикаго, Ню Орлиънз, а може би Сейнт Луис или Канзас сити.
— Ще бъдеш ли щастлив толкова далеч от Бостън и Ню Йорк?
— Ще бъда много по-нещастен да живея в Бостън без Фърн. Има влакове, Джордж. За няколко часа съм в Ню Йорк.
— Смятал ли си някога да й помагаш в поддържането на фермата?
— Да — отговорът направо шокира двамата му братя. — Но макар че идеята да работя на полето ме привлича, не се виждам като фермер. Харесвам Бостън. Може би трябва да потърся някое полуцивилизовано място. Какво ще кажеш за Чикаго?
Той не каза на братята си, че е мислил за това и преди. Работата му не беше неразривно свързана с Бостън. Не беше длъжен да остава при Фреди и Саманта. Може би животът му би бил съвсем обикновен, достоен за похвала, ако беше роден на запад.
— Смяташ ли да работиш за нас? — попита Джордж.
Медисън присви очи.
— Вие какво предлагате? — Усети, че Джеф беше напрегнат.
— Джеф не харесва тези пътувания. Иска да се установи в Денвър. Мислех, че може да искаш да поемеш част от работата му.
Медисън видя, че Джеф се отпусна. Ако не беше реагирал така, Медисън въобще нямаше да се замисли над предложението на Джордж.
— Не казахте ли, че искате да бъда част от семейството?