— Добре ли сте, мадам? — попита я един мъж, чийто приближаване не беше забелязала.
— Просто съм малко замаяна. Ще се оправя, само да си почина.
— Сигурна ли сте? Мога да изпратя за кола да ви закара вкъщи.
— Ако нямате нищо против. — Роуз беше доволна, че няма да върви пеш.
— Ще се върна след минута. — Мъжът влезе в офиса и след малко се показа.
— Скоро ще дойде.
— Много съм ви благодарна. Чувствам се ужасно глупаво.
— Всичко е наред.
— Знам, че си мислите, че жена в моето положение трябва да си стои вкъщи, и сте прав, но това ми омръзва. А и Уилиям Хенри обича да се разхожда.
— Той е много приятен млад човек. Сигурен съм, че се гордеете с него.
— Не съм ли ви срещала някъде преди? Не мога да си спомня името, но лицето ви ми е познато.
— Аз съм Сам Белтън. Не сме се запознавали, но сигурно сте ме виждали на партито у семейство Маккой преди няколко дни.
Роуз се молеше лицето й да не издава колко бе шокирана, че стои пред мъжа, когото Фърн подозираше в опит за изнасилване и убийство.
— Ах, чудех се откъде ви познавам — тя се насили да се усмихне. — Трябваше да си спомня.
— Нямахте много време да се огледате в компанията на двете най-красиви жени в града, събрани на едно място.
— Да, човек можеше да се запознае с много хора.
Роуз изпитваше непреодолимо желание да се отърве от този човек. Огледа се за кабриолета, но той не се виждаше.
— Разбрах, че мис Спраул ще се омъжва за вашия девер — каза Белтън. — Със сигурност няма да продължи да се занимава с такава голяма ферма, след като се премести в Бостън. Не мисли ли да я продава?
Роуз се мъчеше да остане невъзмутима. Нямаше нищо необичайно във въпроса на Белтън, затова беше изключително важно да не събуди подозренията му.
— Не знам — отвърна тя безучастно. — Трябва да я попитате.
— Тя е във фермата — изтърси Уилиям Хенри. — Къщата й е разрушена и чичо Медисън й намери друга.
— Отиде да я нагледа — обясни бързо Роуз, ядосана на Уилиям Хенри. — Безпокоеше се да остави всичко без надзор. Ако искате да говорите с нея, заповядайте някой път след вечеря у мисис Абът.
— Благодаря, мадам. Ще дойда.
Роуз въздъхна облекчено, когато кабриолетът най-после дойде. Веднага се качи, заедно с Уилиям Хенри, защото не искаше да остава повече насаме със Сам Белтън.
— Погрижете се за себе си. Не искам да ви се случи нещо, докато мистър Рандолф го няма. И когато мисис Спраул се върне, кажете й, че искам да видя фермата.
— Добре — обеща Роуз, когато кабриолетът тръгна.
Вкъщи Роуз се скара на момчето, че говори с непознати, и после го сложи да спи. След това и тя си легна, но остана будна. Постоянно мислеше за Сам Белтън. Ако наистина бе убил Трой и се бе опитал да изнасили Фърн, значи беше изключително опасен. Тя трябваше да направи нещо, но какво? Каза си, че може би прави прибързани заключения, защото нямаше доказателства: той се занимаваше с продажба на земя и беше естествено да иска да види Фърн заради фермата.
Джордж и Медисън трябваше да се върнат тази вечер. Щеше да им каже и да обсъдят положението. Ставаше все по-неспокойна, колкото повече мислеше за това. Белтън беше казал, че бърза да се върне в Топека, така че можеше да дойде тази вечер. Но нямаше ли да иска да види най-напред земята, преди да говори за купуване?! Това означаваше, че може да отиде във фермата днес следобед. Може би Роуз грешеше, но вероятността, че може да е права, я плашеше. Не можеше да чака завръщането на Джордж. Белтън може още сега да е на път към фермата. Първата й мисъл беше да помоли мисис Абът да й помогне, но веднага се отказа. Тя никога нямаше да й разреши да излезе, без да знае какво възнамерява да прави. Не можеше да й вярва: след по-малко от час половината град щеше да знае, че Роуз подозира Сам Белтън в убийство и опит за изнасилване.
Роуз отиде да потърси Уилиям Хенри. Намери го да играе с Ед на фермери: Уилиям Хенри беше собственикът, а Ед — работникът. Също като баща си, помисли си, докато го прибираше.
— Сега слушай много внимателно какво ще ти кажа. М’ам има много важна задача за теб. Знаеш ли къде е конюшнята?