Момчето кимна.
— Мислиш ли, че можеш да отидеш до там сам?
Той пак кимна.
— Добре, но няма да вземаш Ед с теб. Трябва да отидеш сам и не трябва да казваш нищо на Ед или мисис Абът. Разбра ли?
Момчето отново се съгласи мълчаливо.
— Ще попиташ за Том Еверет. Няма да говориш с никой друг, само с Том. Кажи му да впрегне един кабриолет и да го закара на ъгъла на втора улица и Бъки. Запомни ли?
Момчето пак кимна.
— Повтори какво трябва да направиш.
— Да кажа на мистър Том да закара един кабриолет.
— Къде?
— Долу до ъгъла, без мисис Абът да види.
Роуз го прегърна.
— Сега побързай. Много е важно. И когато баща ти се върне, му разкажи всичко.
— Искам да дойда с теб.
— Фърн може да е в опасност. Може би ще остана с нея. Ти трябва да останеш тук и да кажеш на баща си къде сме. Кажи му, че знаем кой е убил Трой Спраул. Ще го направиш ли?
— Да.
— И още нещо: кажи на Том, че е тайна и той няма да каже на никого.
Опита се да се успокои, докато чакаше на предната веранда. Може би не трябваше да изпраща Уилиям Хенри. Беше много малък да запомни всичко, но не можеше да отиде сама.
— Ето къде си била. — Мисис Абът излезе на верандата. — Ед каза, че не можел да намери Уилиям Хенри. Мислех, че е при теб.
Роуз се ядоса: мисис Абът беше добра жена и при друг случай щеше да й бъде благодарна, че е забелязала веднага отсъствието му, но точно днес не беше.
— Изпратих го до хотела да занесе съобщение за чичо си.
— Трябваше да изпратиш Ед с него. Малко момче като него не бива да се шляе само из града.
— Той не се шляе. Ако не се върне след няколко минути, ще изпратя Ед да го потърси.
— Ще кажа на Ед да дойде при теб. Ще ти е подръка, ако се наложи.
— Предпочитам да остана сама. Малко съм нервна днес.
— Така е, защото времето наближава — каза мисис Абът съчувствено. — Бих дошла да ти правя компания, но пека кекс и меся тесто за хляб.
— Нямам нищо против да стоя сама. Денят е чудесен.
— Добре, извикай ме, ако имаш нужда.
— Добре. — Искаше да я отпрати по-скоро. Беше видяла един кабриолет да минава и не искаше мисис Абът да го забележи.
Изчака я да влезе вътре и слезе бързо по стълбите.
Том я чакаше.
— Не трябва да карате във вашето състояние — каза той.
— Знам, но нямам избор. Не казвай на никого, освен на Джордж или на някого от братята.
— Нещо не е наред ли, мисис Рандолф? Ако е така, съм готов да помогна.
— Няма нищо, просто не искам всички в града да разберат. Същото се отнася и за теб, Уилиям Хенри. Когато мисис Абът те попита къде съм, кажи, че не знаеш.
Пет минути след като тръгна, почувства първите болки.
ГЛАВА 27
— Трябва да си сигурен, че няма да ходиш другаде, освен до имението на Клакстън — каза Фърн на Пайк. — Не искам отново да бъда нападната.
— Нещо ви притеснява, мадам? — попита Пайк. — Нервна сте.
— Просто не съм се възстановила още. Много ми дойде напоследък.
— Чух, че ще се омъжвате и ще се местите в Бостън.
— Кой ти каза?
— Всички знаят, че Медисън Рандолф ви е направил предложение и всички са убедени, че ще приемеш.
— И кои са тия всички?
— Най-вече Бети Луис. Хората говорят, че разказвала, че не си била ти на забавата, а си наела друга жена да се представи вместо теб. Тя каза, че той щял да се разочарова, когато разбере за кого ще се жени.
— И какво друго говорят?
Пайк се засмя.
— Мислят, че Бети е луда. Изглежда, тя си мисли, че ако някой в Абилийн може да очарова мъж като него, това е тя.
— А ти какво мислиш?
— Не е моя работа какво правите, но не искам да ходите в Бостън. Те няма да ви оценят като нас.
— Не си спомням да съм била много ценена досега.
— Вие не давахте възможност на никого. Мислехме, че щом веднъж сте облекли рокля, ще продължите да носите. Хората говореха, че сте били толкова хубава, че не можели да повярват.
— Е, може да съм била, а може и да не съм, но сега е по-добре да отидеш да прибереш стадото, преди Рийд да е тръгнал да те търси. Няма да има никой при кравите и те ще отидат в имението на стария Клакстън.
Петнадесет минути по-късно Фърн видя Роуз да се приближава, карайки един кабриолет. Преди да стигне до къщата, Фърн разбра, че нещо не е наред. Роуз се беше навела напред и едва държеше юздите. Затича се да я посрещне.
— Какво има? Какво правиш тук?
— Помогни ми да вляза вътре.
— Веднага ще те върна в града.
— Не може. Болките вече започнаха.
— По дяволите! — не се сдържа Фърн. — Не можеш да родиш тук. Няма лекар!
— Ти ще ми помогнеш.
Фърн не можеше да намери думи да изрази яда си.
— Джордж ще ни убие и двете. Отивам за лекар. — Тя й помогна да легне.