— Не, чакай. Срещнах Сам Белтън в града тази сутрин.
Фърн замръзна на мястото си.
— Какво искаше?
— Да купува фермата ти. Уплаших се, че може да дойде днес следобед. Трябваше да те предупредя.
— Нямаше да ме намери тук.
— Не знаех.
— Не ти се сърдя, само се притеснявам. Отивам за лекар.
— Няма време. Болките много зачестиха.
— Знам всичко за телетата, но не знам как се израждат деца.
— Няма голяма разлика. Само прави това, което ти кажа.
Роуз се сви от болка и Фърн пребледня.
— Сигурна ли си?
— Да — увери я Роуз, когато болката премина. — Помогни ми да се съблека. И донеси всички кърпи, колкото можеш да намериш, и топла вода. Също ножица и конец. Ще изцапам всичко наоколо.
Фърн не можеше да си обясни как е възможно Роуз да е толкова спокойна. Контракциите зачестиха, но тя нито един път не извика. От време на време тялото й се извиваше, сякаш стегнато в менгеме. Тя пребледняваше от болка и изтощение. След един особено силен спазъм Фърн не се сдържа и извика.
— Как понасяш болката?
— Можеш ли да погледнеш Уилиям Хенри и да не искаш да имаш деца. Това струва повече от всякаква болка.
Но Фърн не беше съгласна. Спомни си за собствената си майка и попита:
— Не се ли страхуваш, че можеш да умреш?
— Не, има толкова начини да умреш, мисля, че… раждането не е най-добрият.
Фърн не мислеше така.
— Ти ще… трябва да му държиш… главата — изпъшка Роуз. — Кажи ми когато… я видиш. — Думите й едва се разбираха.
Сега, когато раждането започна, Фърн се чувстваше по-уверена. Беше помагала много пъти във фермата, но беше странно да акушира дете.
— Виждам главата! — възкликна Фърн с растящо вълнение. — Плешиво е!
Смехът на Роуз премина в стенание и тя само успя да каже:
— Дръж му главата! — Нов спазъм не я остави да довърши. — Бъди готова… да го хванеш… веднага, след като… се покажат раменете.
Фърн изтръпна от ужас: главичката пак се скри, но последва друга контракция, друг напън и тя се показа отново. Фърн не помръдваше, нито плачеше. Изглеждаше й невероятно, че държи в ръцете си нов живот. Това беше част от семейството на Медисън, от нейното ново семейство… Тази мисъл толкова я шокира, че когато раменете се показаха, едва не изпусна бебето, което се плъзна в ръцете й.
— Момиче е! — Фърн гледаше с благоговение малкото създание, ококорило срещу нея големите си сини очи. — Но е много слабичко.
— Надявам се да съм наблизо, когато… ти раждаш… първото си дете — каза Роуз, когато успя да си поеме дъх.
— Медисън каза, че няма да имаме деца, ако не искам.
Но как й се искаше да бъде част от този омагьосан кръг на живота. Само жената можеше да даде живот. Само жената можеше да сътвори в себе си човешко същество. Как можеше да се отказва от този дар божи?
— Искам да имам още много други деца — Роуз обърна умореното си тяло, за да види бебето. — Подай ми го.
Фърн го сложи на корема, сряза пъпната връв и я завърза; след това избърса бебето: то беше червено, сбръчкано и имаше рус мъх на главата. Все още не беше издало нито звук, но когато Роуз го подръпна за крачето, то започна да плаче.
— Поне знам, че дробовете й са чисти — усмихна се гордо. — Ти си чудесно бебе, нали, бонбонче? Татко ще бъде много горд, когато те види.
— Надявам се, че ще се смили над нас. — Фърн познаваше Джордж Рандолф достатъчно добре и знаеше, че няма да е очарован, когато разбере за случилото се. — Как ще я кръстиш?
— Не знам. Не съм решила дали да я кръстя на сестра му — тя е починала като дете — или на майка му. Ще оставя на него да избере. — Тя погледна все още дебелото си тяло. Напълняла съм прекалено много и може да си остана кръгла като ябълка.
— Нека да ти помогна да се преоблечеш. Нали не искаш Джордж да те види така.
— Не си много любезна днес. Знам, че не съм в най-добрата си форма, но аз… ох… ох!
Фърн беше тръгнала за вода, но като чу виковете, веднага се върна.
— Какво има? — попита, предчувствайки, че става нещо нередно.
— Мисля, че… ще имам… близнаци — само успя да прошепне.
Второто раждане беше също толкова мъчително, макар и по-кратко. Няколко минути по-късно Фърн извади едно русо момиченце на белия свят.
— О, боже! Джордж няма да повярва на очите си! — Роуз сияеше въпреки изтощението.
— Как ще ги разпознаваш?
— Не знаеш ли?
— Не. Изглеждат съвсем еднакви.
— Не и за мен и Джордж. Завържи едно конче около глезена на първото и след една седмица ще можеш да ги различаваш и ти.
Фърн се съмняваше, но не искаше да спори с Роуз. Докато щастливата майка люлееше двете бебета, тя започна да чисти. Роуз беше права: беше изцапала всичко.