— Много съм ти благодарен.
— Аз ще отида да потърся маршала — предложи услугите си Джеф.
— Помоли го да не казва на никого — каза Джордж. — Роуз ще ни убие, ако преобърнем целия град, за да я намерим в съседната къща.
— Питах почти в целия град — обясни мисис Абът. — Никой не я е виждал.
— Татко — обади се Уилиям Хенри.
— Нямам време сега, защо не излезеш навън да играеш?
Уилиям Хенри не помръдна.
— Какво ще правим? — попита Медисън. — Не мога спокойно да чакам Джеф и Хен да се върнат. Ще отида да видя Фърн.
— Не знам какво да правим. Не знам къде да я търсим. Джордж прокара ръка през косата си. — Не разбирам. Не е типично за Роуз да излезе, без да се обади на никого.
— Аз знам къде отиде — съобщи Уилиям Хенри.
— Знам, че искаш да помогнеш — мисис Абът го прегърна, — но е по-добре да си поиграеш с Ед. Баща ти е много разтревожен заради майка ти.
— Мама ми каза къде отива.
— Знаеш, че не е хубаво да…
— Какво каза майка ти? — попита Джордж.
— Тайна е. Мама каза да кажа само за татко.
— Можеш да ни кажеш — обади се Джордж. — Всичко е наред.
Уилиям Хенри погледна с недоверие мисис Абът.
— Ще намерите ли Ед, мисис Абът? — попита Джордж. — Може би и той знае нещо.
— Вече го питах дали…
— Знам, че сте го питали, но няма да навреди да го попитате пак.
— Щом така искаш — мисис Абът беше много недоволна, че трябва да излезе.
— Сега кажи какво каза мама? — попита Джордж, след като останаха сами.
— Мама отиде да види Фърн. Знае кой е убил мъжът.
— Кой мъж?
— Мистър Спраул.
— Трой Спраул! — възкликна Медисън. — Но как е разбрала?
— Какво друго каза мама?
— Да кажа на мистър Том, че е тайна.
— Оседлай веднага конете — Джордж се обърна към Медисън. — Ще говоря с мисис Абът и идвам.
— Мислиш ли, че Фърн е в опасност?
— Не знам, но Роуз нямаше да тръгне без причина.
— Вземи си пушката — извика Медисън през рамо. — И вземи една и за мен.
ГЛАВА 28
Безброй въпроси нахлуха в главата на Фърн, когато забеляза Сам Белтън. Какво правеше той тук? Беше ли му известно, че тя знае, че той се е опитал да я изнасили и е убил Трой? Знаеше ли, че Роуз е в къщата беззащитна с двете бебета? Знаеше ли, че братята Рандолф са в Топека и ще се върнат чак вечерта?
Положението беше тревожно, но Фърн осъзна, че не трябва да се издава — заради Роуз и заради себе си. Не знаеше какво замисля той, но само при мисълта, че може да причини зло на близначките, стомахът й се сви.
— Мистър Белтън, какво правите толкова далеч от града? — Тя заговори първа, като се надяваше, че гласът й не издава тревогата й. — Мислех, че вече сте заминал за Топека.
— Имах такива планове, но исках да поговоря с вас за продажбата на фермата.
— Нямам никакво намерение да продавам.
— Това е голяма ферма за една жена. Освен това чух, че ще се омъжвате и ще се местите в Бостън.
— И това не мога да кажа със сигурност.
Нямаше вид на убиец или изнасилван. Приличаше на трезв, работлив търговец от средната класа. Никой не би повярвал, че се е опитал да я изнасили, а след убийството на Трой нямаше кой да подкрепи обвиненията й. Не биха повярвали също, че е убил Трой, защото нямаше никакви доказателства, но беше сигурна, че той го е направил. Инстинктът й го подсказваше.
— Може би още нямате категорично решение, но ще ви бъда благодарен, ако ми покажете нещо, което все пак смятате да продадете.
Ако той искаше да говорят за продажба, щеше да я последва до вкъщи, а Роуз беше там с бебетата. Трябваше да му отвлече вниманието с нещо, докато Джордж и Медисън се сетят да потърсят Роуз при нея. А те щяха да тръгнат веднага, щом разберат, че има сериозна опасност, за да предприеме това пътуване.
— Каква земя имате предвид?
— Чифлици за фермери. Ранчеросите няма да платят за пасище. Те използват общинска земя и когато стане пренаселено, се преместват на запад. Но фермерите ще платят добре, дори за бедна почва. Какво ще кажете да видим земята на Конър?
Фърн не искаше да ходи там. Свързваше мястото с много неприятни спомени и беше доста далеч, но все пак беше нейна собственост и тя се реши да тръгнат натам, за да го отдалечи от къщата. Крадешком го поглеждаше дали не се държеше необичайно, беше ли нервен, напрегнат, някакъв знак, който да й подскаже какво знае, но той се държеше съвсем нормално, въпреки това тя не можеше да се отпусне. Беше облечен като Медисън — в костюм, но кой знае какво имаше в джобовете си.
Докато яздеха, Белтън продължаваше разговора. Питаше я за почвата, за водата, за тревата, за видовете култури, които виреят най-добре, въобще задаваше й всички възможни въпроси, които можеше да зададе един търговец на земя. Всичко изглеждаше толкова естествено, че Фърн започна да се чуди дали си спомня, че се е опитал да я изнасили преди осем години.