— Не трябва да се извиняваш за нищо, което съм направила.
— Как пък не. Как иначе си мислиш, че ще мога да им продавам стоката си, особено на цените, които им предлагам?
— Не правя нищо, в което не съм убедена.
— Знам и това ми създава по-големи трудности, когато ги убеждавам в противното. Предполагам, че ще се заядеш с този адвокат, независимо дали искам да го правиш или не.
— Просто искам да му дам един добър урок.
— Изобщо не ти вярвам, когато започнеш да даваш уроци на хората. Достатъчно е да ядосаш само един тексасец и те всички се нахвърлят върху теб. Това може да ме разори.
— Никой няма да те разори, татко — каза Фърн.
— Не се увличай. Брат му е убиецът на Трой. Другият тип няма нищо общо с това.
Тя не отговори.
— Идеята да го разкарваш насам-натам си е твоя, така че се постарай той да се върне цял-целеничък.
Тя отново не каза нищо. Спраул се намръщи и направи няколко крачки навътре в стаята.
— Не искам да чувам, че се е случила и най-малката злополука.
— Нищо няма да чуеш — увери го тя.
Медисън Рандолф не би разказал на никого за това, което тя щеше да му направи.
Баща й не изглеждаше убеден, но се обърна и бързо излезе от къщата.
Фърн се опита да не обръща толкова внимание на факта, че баща й беше по-загрижен, че би могла да извърши нещо, което да навреди на бизнеса му, колкото на това, че отиваше на дълга езда с непознат и нещо би могло да й се случи. През всичките тези години тя се бе съсипвала от работа, бе се грижила за стадото и къщата му, бе му готвила, живеейки с надеждата, че ще я похвали поне веднъж, но той никога не бе показал и най-малкия знак на обич към нея. Понякога се чудеше дали баща й изобщо изпитва такава.
„Винаги си е бил такъв и сега няма да се промени. Освен това, вината е отчасти и твоя. Ти побесняваш винаги, когато някой намекне, че не можеш да се грижиш сама за себе си. Затова и така се ядоса на момчетата на Стюърт.“
Медисън Рандолф я вбесяваше по същия начин.
Той я гледаше така, сякаш не вярваше на това, което виждаше. И всичко това само защото тя не носеше рокля. Щеше да му дойде добре, ако всички в Абилийн започнеха да го будалкат само защото се обличаше като конте.
Но тя не се тревожеше от начина, по който я гледаше Медисън, а от начина, по който й въздействаше. Фърн не изпитваше това, което искаше да изпитва, както се бе научила да прави преди много време. Сега чувствата й бяха странни и объркващи и на нея това изобщо не й харесваше.
Цялото й тяло се държеше различно. Тя се чувстваше неловко, изчервяваше се и й ставаше горещо. Не можеше да си намери място. Дори и мозъкът й не работеше добре. Вместо да мисли как да го постави на мястото му, тя се улови да се чуди какви ли мисли се криеха зад онези черни очи, или да се мъчи да определи колко е висок. Фърн беше висока жена, но когато застанеше до Медисън Рандолф, й се струваше, че е много дребна.
Но това не бе всичко. Вместо да измисли начин как да се отърве от него, Фърн се питаше колко ли дълго ще остане той в Абилийн, как ли се забавлява, какво ли мисли за младите дами в Бостън, дали е сгоден или женен.
Беше безполезно да си мисли за Медисън Рандолф. Какъвто и да беше той всъщност, никога не би останал в града по-дълго, отколкото му се налага.
Фърн стана, за да изхвърли изстиналото си кафе. Необходима й бе само една минута, за да измие и прибере приборите на баща си. Тя обикновено си хапваше добре на закуска, но тази сутрин нямаше апетит. Още едно нещо, за което можеше да обвини Медисън.
Тя взе четка за коса и започна да се реше. Това си беше чиста загуба на време, защото и без това щеше да я скрие под шапката, но винаги й помагаше да мисли.
Запита се как той възнамеряваше да излезе от града. Вероятно с двуколка. Сигурно не беше способен дори да си оседлае коня сам. Но той трябваше да язди до къщата на Конър и тя нямаше никакво намерение да го остави да си избира кон.
Ако й се извинеше, щеше да му оседлае Синия вятър. Кобилата не понасяше добре юздата, но дори и някой учител от неделното училище би могъл да я язди. Ако пък се държеше както предния ден, щеше да го качи на Късия. Той би започнал да подскача веднага, щом Медисън се метне на седлото. Не твърде силно, но достатъчно, за да хвърли новобранец като Медисън Рандолф през главата си. Щеше да й достави огромно удоволствие да го види да лежи в праха.
Ами ако се нарани?
Тя искаше да нарани гордостта му, а не тялото. Не можеше да го вини за това, че има намерение да отърве брат си от затвора.
През прозореца видя баща си зад ъгъла на плевнята. Той вземаше свинско месо, масло и яйца, които щеше да продаде на търговците на добитък, които пристигаха всеки ден от Тексас, копнеещи за прясна храна след двата месеца, прекарани по пътя Чисхолм.