Като не видя Фърн, Медисън обиколи другите стаи.
— По дяволите, ти се обзалагаше, че ще бъде момиче. — Хен влезе през задния прозорец. — Но не сме очаквали две. Какво ще правим с толкова жени?
— По-добре е да свиквате — отвърна Роуз. — Не се знае дали и Фърн няма да се сдобие с две момичета след година?
— Къде е Фърн?
— Отиде да изпрати човек да извика лекар. Трябваше да се върне досега. — Сянка на безпокойство помрачи усмивката й. — Тя знае кой е убил Трой.
— Сам Белтън, нали? — попита Медисън.
— Как разбра? — възкликна Роуз. — Няма значение, после ще ми кажеш. Дойдох да я предупредя, че Сам Белтън иска да я види за продажбата на имота, но родилните болки започнаха по пътя и тук родих бебетата. После тя отиде да изпрати за лекар. Опасявам се, че е срещнала Белтън по пътя.
Земята се залюля под краката на Медисън. Омразата и презрението, които таеше в сърцето си към насилника на Фърн, изкристализираха в силно желание да го убие.
— Отивам да я търся.
— Идваме с теб.
— Без теб, Джордж! Остани при Роуз. Някой трябва да остане — добави Медисън, като прочете колебание в очите му. — Освен това сме трима срещу един.
— Ела да видиш дъщерите си, Джордж — каза Роуз. — Чакаме те цял следобед.
Джордж се приближи до леглото.
— Това е Аурелия. — Тя посочи бебето в дясната си ръка. — Роди се първа, кръстена е на майка ти. А другата е Джулиет — на сестра ти.
Когато Медисън излезе с братята си, той им разказа опита на Сам Белтън да изнасили Фърн.
— Но това не обяснява защо е убил Спраул и се опита да го препише на мен — каза Хен.
— Трой сигурно го е изнудвал — обясни Медисън.
— Е, и?
— Белтън е решил да се отърве от него, но така, че никой да не го заподозре. За него е било добре дошло, че вие с Трой сте се сбили.
— И аз стоях три седмици в този отвратителен затвор! Тръгвайте! Имам дълг за изплащане!
— Тя тръгна от тук преди повече от час — обясни им Рийд.
— Пайк тръгна малко след това. Докторът трябва да е дошъл досега.
— Накъде тръгна? — попита Медисън.
— Обратно към къщата. Каза, че не може да остави мисис Рандолф дълго сама.
— Нещо се е случило! — каза Медисън. — Трябва да се разделим.
— Мога да тръгна в посока към града — предложи Джеф. — Поне няма да се загубя.
— Аз тръгвам на юг — обади се Хен.
— Аз тръгвам към земята на Конър — каза Медисън. — Знам, че звучи налудничаво, но имам странното чувство, че е тръгнала натам. Ако не я намерите — среща в къщата след два часа, за да помислим какво да правим.
Но Медисън знаеше, че не трябва да се стига дотам: ако нещо не беше наред, всяка минута беше решаваща.
Макар че беше зашеметена, Фърн чувстваше ужасна болка в главата. Опита да се помръдне, за да разбере откъде идва болката, но не можа. Отвори очи и видя, че беше завързана за леглото. Сам Белтън стоеше до прозореца. Беше избърсал част от стъклото, за да може да види, ако някой приближи. Фърн изохка от болка и той се обърна.
Не беше в безсъзнание дълго време.
— Защо ме нападна? Какво ще правиш с мен?
— Ти знаеш кой съм.
— Сам Белтън. — Фърн отчаяно се опитваше да събере мислите си. — Видях те на забавата у Маккой.
— Това не беше първата ни среща.
— Видях те да слизаш от влака вечерта, когато пристигна Медисън Рандолф.
— Имали сме и друга среща преди осем години. Спомням си как ме погледна на забавата.
Беше безполезно да се прави, че не знае за това. Сега вече нямаше да я остави жива!
— Аз не си спомням.
— Може би, но си си спомнила след това. Разбрах го днес по очите ти.
— Защо уби Трой? Изнудваше ли те?
— Това копеле! — избухна Белтън. — Баща ми почина преди много, много години и ми остави доста земя. Трябваше да остана в Чикаго и да продам всичко, но мислех, че ще бъда в безопасност в Топека. Никога не съм мислил да идвам в Абилийн. Преди няколко месеца срещнах Трой. Беше пиян, но ме позна. По това време аз вече си бях създал положение и репутация на солиден гражданин. Той не искаше да ме разобличи, а да ме превърне в непресъхващ извор на пари, докато е жив. Общата ни работа беше прикритие, за да може да ме изнудва. Не е свършил нищо в живота си.
— И ти го уби! Защо го приписа на Хен?
— По този начин щях да настроя града срещу тексасците, а това щеше да унищожи пазара на добитък. Без тексаската треска моята земя щеше да увеличи цената си двойно и тройно.
— И аз така си мислех — каза Фърн.
— Ти си толкова умна, колкото и красива. Разбирам защо Медисън Рандолф иска да те направи своя любовница.
— По дяволите! — възкликна Фърн. — Той ще се ожени за мен.
— Може би, но трябваше да те заведе в Бостън преди тази забава.