Фърн

— Трябва да имаш повече вяра в себе си.

— И Медисън постоянно това ми говори, но е трудно да свикнеш. Всичко изглежда толкова различно.

— Сигурно е така, но ще трябва да се научиш.

Фърн се спря на прага на малката църква. Медисън беше докарал пиано от старата бална зала и акорди от лиричните мелодии на Стивън Фростър огласяха църквата… Медисън беше застанал отпред, до него стоеше Джордж: също както първия път, когато ги видя. Хен и Джеф също бяха тук. Бяха поканени и момчетата от Тексас, но те не успяха да пристигнат навреме.

От време на време Фърн се оглеждаше, но не забелязваше никой друг освен Медисън: само той я интересуваше днес. И утре. И през всички следващи дни. Той запълваше целия свят за нея. Все още не можеше да повярва, че само минути я делят от сватбената церемония, която ще я свърже в свещен съюз с любимия мъж.

— Време е да тръгваш — прошепна мисис Абът. — Върви бавно, за да могат всички да видят колко си хубава.

Не я интересуваха останалите — само Медисън.

— По дяволите! Ще се разплача.

Когато приемаше поздравления след церемонията, Фърн си помисли, че никога в живота си не е говорила с толкова много хора. Сводът на църквата не можа да ги побере всичките. Маршал Хикок трябва да бе опразнил всички кръчми в града, защото Фърн можеше да се закълне, че се е ръкувала с всичките говедари в щата Тексас.

— Къде ще изкарате медения месец? — попита Хен.

— Най-напред трябва да се върна в Бостън — отвърна Медисън. — Но веднага след това заминаваме за Ню Орлиънз.

— След като ми покаже как се държат почтените дами, ще ми покаже и непочтените — добави Фърн с усмивка.

— Кога ще дойдете пак тук? — попита Джордж.

— Преди зимата. Ще се обадим предварително.

— Какво ще правиш, докато Медисън е на работа? — Роуз се усмихна на Фърн.

— Ще пазарувам. Каза ми, че ще мога да купя всички рокли, които искам.

— Казах й също, че може да не си купува нито една. Влюбих се в нея, когато я видях с панталон и нямах нищо против, ако това беше сватбеният й тоалет.

— Но аз имам! Не искам хората да ти се присмиват.

— Мнението на другите няма значение.

— Разбира се, че има. Не искам да настройвам половината Бостън срещу себе си, а освен това не е толкова неприятно да носиш рокли постоянно. Медисън ми обеща да ви дойдем на гости в Тексас. Нали може да си взема панталон?

— Можеш да си вземеш всичко, което искаш — отвърна Роуз. — Шапка, панталон, шпори. Докато си у дома, можеш да правиш каквото си искаш и никой няма да каже и дума.

В този момент трима ездачи завиха край ъгъла и препуснаха към тях в галоп.

— Ако не се лъжа, Фърн, това са другите ти девери — усмихна се Джордж.

— Малко са позакъснели… — Медисън нямаше голямо желание да се вижда с Монти.

Монти мина съвсем близо до Фърн и скочи от коня.

— Яздил съм като луд по целия път от Тексас.

Двете момчета го последваха: едното беше високо и слабо, а другото беше точно копие на Джордж, когато е бил дванайсет-тринайсет годишен.

— Опитвах се да му обясня, че е сбъркал датата — каза по-малкото, като се насочи веднага към Джордж, — но Монти не слуша никого.

— Нали казахте да дойдем на двайсети — обади се Монти.

— Но днес е двайсет и първи. Медисън и Фърн се венчаха преди един час.

— Дявол го взел! — не се сдържа Монти.

— Това е Джеймс Монро Рандолф. — Джордж представи брат си на Фърн. — Трябва да му простиш. Единствената му компания са кравите и не знае как да се държи с дами.

— Съжалявам, мадам. — Монти се изчерви от смущение. — Дяволски много съжалявам, че изпуснах церемонията.

— Другите двама скитници са Тайлър и Зак — продължи Джордж. — Бъди особено внимателна с по-малкия. Изглежда безвреден, но е коварен като змия.

— Не съм. — Зак пристъпи напред. — Харесвам дамите, особено хубавите.

— Вече знам на кого прилича Уилиям Хенри. — Фърн се обърна към Роуз.

Монти бутна брат си настрани и се приближи към Медисън.

— Значи най-после се върна у дома, кучи сине! — замахна и така го удари, че Медисън се намери на земята. След това, пред учудените погледи на семейството, се засмя топло и му помогна да стане. — Радвам се, че извади Хен от тази каша. Джордж и Роуз се тревожеха. — Огледа се с неодобрение. — Това място не ми харесва. Какво ще кажете да доведа момчетата и да го сринем със земята?

— Това ли е начинът да покажеш на брат си, че си му простил? — попита Джордж.

— Не го ударих силно, нали?

Медисън търкаше брадата си.

— Но беше бърз удар право в целта.

— Преди да сте направили някоя друга глупост… — Роуз не можа да довърши. Фърн се приближи и заби десния си юмрук в корема на Монти, той извика и се преви на две.