— Така ли посрещаш девера си? — изпъшка той.
— Не те ударих силно, нали?
ЕПИЛОГ
Когато Гражданската война свърши, жителите на Тексас се върнаха по домовете си и намериха стада от елени и сърни да бродят из горите и блатата между Нюасис и Рио Гранде. Този дивеч представляваше златна мина за тях. Докато един елен се продаваше по три долара в Тексас заради кожата и маста, в източните щати струваше между двадесет и пет и тридесет долара.
За нещастие, елените в Тексас бяха заразявани от малък кърлеж, който причиняваше заболяване на далака — тъй наречената испанска или тексаска треска, към която елените имаха имунитет, но която беше причина за масовото измиране на стада от животни на север.
През 1866 медицинските власти в Канзас и Мисури забраниха внасянето на животни от Тексас. Това стана причина за преследването на много стада. Тексасци можеха да спечелят цяло състояние от месото, но нямаха право да го продават.
През пролетта на 1867 Тихоокеанската железопътна компания прекара път по северния бряг на реката Смоуки Хил, окръг Дикинсън Канзас. Джоузеф Маккой беше един от малцината, които успяха да извлекат полза. Абилийн щеше да стане брънка от една верига, която да снабдява с месо от Тексас другите щати. Маккой знаеше, че внасянето на животни в Абилийн е незаконно, но въпреки това поиска разрешение от железопътната компания, построи обор и изпрати свои хора да убеждават търговците на говеда да докарат стадата си в Абилийн. До средата на август животните от Тексас пасяха тучната трева в окръг Дикинсън. Местните фермери се противопоставиха остро на предложението за организиране на пазар на говеда в Абилийн в края на 1871, затова той постепенно се измести на запад и стигна до Додж — беше най-големият в района до 1885. После постоянният приток на имигранти в западната част на Канзас стана причина за нови промени в облика на района.
Така завърши историята за град Канзас, продължила двадесет и една години: една от най-интересните легенди на Запада.