С течение на годините пропастта между Фърн и другите момичета стана още по-дълбока и накрая спряха да я включват в игрите си. Бе се отчуждила от пола си. Трябваше да застане лице в лице с простата истина — тя не беше една от тях. Оттогава Фърн ежедневно се изправяше срещу истината.
— Пристигнахме — каза Фърн, когато спря коня си пред изоставена къща от чимове, построена на клона на планински хребет край един от притоците на река Смоуки Хил. — Трупът на Трой бе намерен вътре.
— И казвате, че убийството е станало през нощта? — запита Медисън. Той слезе от коня си и остави юздите да се влачат по земята. Фърн се запита дали го бе направил нарочно, или изобщо не се бе замислил.
Тя реши, че каквото и да вършеше Медисън Рандолф, то не бе глупаво. Той вероятно знаеше, но откъде?
— Според Дейв Бънч е било малко след полунощ. Било е доста тъмно, но не чак толкова, че да не може човек да вижда. В прерията винаги е светло, дори и когато е облачно.
Джеймз не каза нищо и влезе в къщата. Постройката бе изоставена, но беше в изключително добро състояние. Трите стени и покривът бяха направени от наредени върху плоскости чимове. Четвъртата стена бе издълбана в склона на хребета, за да задържа в помещението хладина през лятото и топлината през зимата.
— Намерили ли са фенер? — попита Медисън, докато излизаше от къщата.
— Че защо ще му трябва фенер на някого?
— Вътре не бихте могли да различите и бял слон през нощта, ако нямате фенер. Дори и сега, когато слънцето е високо в небето, е трудно да се види какво има в ъглите.
Фърн никога не бе мислила за това, защото бе идвала тук само през деня. Тя се смъкна от коня и влезе в къщата. Не можа да различи нищо, докато очите й не свикнаха с тъмнината. Единственият прозорец бе покрит с толкова дебел и паст прах и паяжини, че не пропускаше никаква светлина.
— Какво е правил той тук?
— Не знам. Трой живееше в тази къща, когато работеше за нас, но след като напусна, се премести в града.
— Възможно ли е да е бил в града и да е дошъл тук, за да се скрие?
— Може би, но това означава, че Хен би трябвало да го е проследил и да е стрелял отново по него. Дейв каза, че е чул само един изстрел няколко минути, след като е видял Хен.
— Той твърди, че е разпознал коня на брат ми. Досега все още не съм чул някой да заяви, че е видял самия Хен.
— Опитайте се да качите друг човек върху този бесен кон. Ако някой го е яздил, е бил само брат ви.
Тя усети как Медисън мислено си записа да провери това. Очакваше го неприятна изненада. Белият жребец на Хен имаше същата лоша слава, която се носеше и за ездача му. Не само че беше животно със зъл характер, но и петната с изострени краища по задните му крака и задницата му не можеха да бъдат сбъркани.
— Братовчед ви казвал ли е на някого, че ще идва тук?
— Никой не го е виждал през този ден.
— Кога го е намерил шерифът?
— Около час след като Дейв се завърнал в града.
— Някой проверил ли е дали тялото е било вкочанено?
— Не знам, но май че някой наистина спомена, че е било твърдо като камък. Сметнаха, че това се дължи на студа през онази нощ.
— Намерили ли са някакви следи по земята, които да показват, че нещо е било влачено по пода?
— Че защо някой ще търси подобни неща? Трой беше мъртъв и всички знаеха кой го е убил.
— Видял ли е някой как Хен стреля в него?
— Не, но…
— Следователно не е било възможно да знаете кой е убиецът, а шерифът си е свършил работата надве-натри. Сигурен съм, че вие самата бихте се справили по-добре от него.
— Тъй като това не трябваше да бъде комплимент, аз няма да го приема като такъв.
Той не й обърна внимание, а се задълбочи да разглежда земята, изкачи се на хребета и огледа прерията наоколо.
Фърн не знаеше какво точно смяташе да спечели Медисън, като обижда всички в Абилийн, но той скоро щеше да разбере, че шериф Хикок може и да беше мързелив като котка, но не обичаше да критикуват действията му. Не че на мъжа до нея му пукаше за шерифа. Медисън Рандолф бе най-самонадеяният човек, когото бе срещала в живота си.
Въпреки всичко тя се възхищаваше на упоритостта му. Фърн не знаеше дали той наистина вярва в невинността на брат си при всичките доказателства за вината му, но беше очевидно, че Медисън бе решен да направи всичко по силите си, за да докаже, че Хен е невинен.
Фърн си помисли колко хубаво би било, ако някой изпитваше толкова силни чувства към нея, и моментално се укори, че се е усъмнила в обичта на баща си, но чувството не изчезна. Понякога се бе питала дали той изобщо изпитва нещо към нея, освен че я смята за добър работник, който му помага да се грижи за фермата. Бейкър никога не я питаше как е минал денят й, никога не й съчувстваше в труден момент, никога не й помагаше в работата, когато свършеше своята.