Бе очаквал Фърн да се ядоса, но шокът и страхът, изписани на лицето й, преди да се метне на коня, го бяха смаяли. Той дори не предполагаше, че би могла да заплаче.
Джеймз наистина смяташе, че тя би била по-добра жена, отколкото мъж. Той наистина вярваше, че би й харесало да я целуват, ако успееше да се отпусне, както и че младите мъже в Абилийн трябва да са копнели по нея в продължение на години, без да смеят да й кажат. Но той нямаше право да й се натрапва и да наранява чувствата й. Започваше да се възхищава на смелостта й, на желанието й да приеме последствията от действията си, дори и на бунта й.
Но това, че я бе прегърнал, нямаше нищо общо с възхищението му, а се дължеше на впечатлението, което му бяха направили дългите й стройни крака, закръгленият й задник и изкушаващата пълнота на гърдите й. Тя го привличаше по начин, който той смяташе, че му е неприсъщ.
Още по-озадачаващо бе, че Фърн сякаш бе отдушник за някаква двойственост, скрита дълбоко в него.
Трябваше да я остави на мира. Бе я наранил и тя би искала да се усамоти. Щеше да й се извини, когато и двамата се успокояха.
Но тези мисли не му попречиха да скочи върху коня си, който за няколко мига успя да набере скорост. Беше като на лов за лисици, само че сега преследвана бе Фърн. Местността беше равна, пръстта — кафява, нямаше дървета и огради, но за него бе много по-важно да настигне Фърн, отколкото да улови която и да било лисица.
Само че това нямаше да бъде лесно. Конят й бе бърз като вятъра, а тя яздеше с умението на човек, живял върху седлото от момента, в който е поискал свое собствено пони. Но Бустър бе силен кон с голяма крачка и огромна издръжливост, понито й скоро щеше да се измори и тогава Медисън щеше да я настигне.
Устните му все още усещаха дъха й при целувката. Все още чувстваше слабия аромат на пържена шунка и силен сапун, с които бе пропита изтънялата й от носене и пране риза и не можеше да забрави мекотата на тялото й.
Докосването до нея го бе разтърсило и объркало.
Фърн погледна назад, Медисън я наближаваше и тя шибна понито си и го подкара през равнината встрани от пъти.
Тук прерията ставаше опасна. Неочаквано се появяваха малки купчинки пръст и дупки. Фърн водеше преследвача си през терен, пресичан от потоци, изровен от пороите на безброй дъждовни бури, отнесли мекия камък и издълбали пътеки в почвата. Докато минаваха по брегове, спускаха се по хребети и прегазваха кални легла на потоци, Медисън трябваше да използва цялото си умение на ездач, за да не изостане от нея.
Фърн усети, че мощната стъпка на Бустър скъсява разстоянието помежду им, и започна да рискува твърде много. Тя внезапно извърташе понито си и се впускаше в галоп встрани, преди Медисън да успее да намали скоростта на своя кон и да я последва, прескачаше опасни ровове или хлъзгави брегове. През целия си живот в Тексас той не бе виждал подобна езда дори и когато го бяха гонили бандити. Медисън почувства огромно възхищение от умението й да язди и реши да й го каже, ако успееше да преживее това бясно препускане.
Скоро Джеймз разбра, че Фърн не се движеше обратно към ранчото. Тя го водеше далеч в пустошта на изток от Абилийн. Не трябваше да изостава. Сега не му беше времето да мисли за подобни неща, но той знаеше, че гордостта му би била разбита от необходимостта да си признае, че е бил надбяган от една жена и оставен сам да търси пътя към града.
Точно когато Медисън бе започнал да си мисли, че гонката ще продължи вечно, Фърн се обърна, за да погледне назад през рамо. В същия момент понито й се препъна и я изхвърли от седлото. Тялото й се строполи върху стръмния бряг на някакъв поток, продължи да се свлича по камъните и след около пет метра спря неподвижно.
Медисън скочи от коня си в движение. Спусна се до потока и като се подхлъзваше върху мокрите скали, се добра до безжизнената Фърн. Плъзна ръката си под ризата й близо до врата. Силният забързан пулс го успокои. Тя беше жива, но бе загубила съзнание при падането.
Сега лежеше безпомощна, вероятно наранена, на много мили път от дома си. И всичко това само заради прибързаността му. Ако не я беше спрял на улицата предната нощ, ако не я бе накарал да го заведе до къщата на Конър, ако бе задържал мненията си само за себе си…
Той се втренчи в неподвижното й тяло и усети сърцето си да се свива. Независимо от перченето си, тя беше една самотна жена, дълбоко наранена от нещо в миналото си, което ужасно я плашеше, и трогателно красива в уязвимостта си.
Трябваше да доведе помощ. Вероятно не трябваше да я мести, но не можеше да я остави да лежи на това място. Медисън внимателно огледа ръцете й. Като че ли и двете бяха здрави. Струваше му се странно да преглежда жена. Фърн беше в безсъзнание и той имаше чувството, че се възползува от това. За пръв път, откакто я бе срещнал, Джеймз бе благодарен за мъжките й дрехи. Дори и в пустата прерия, където на много мили нямаше живо същество, той щеше да се чувства неловко да вдига полите на жена, та било то и само за да провери дали няма счупени кости.