Преди един час Джеймз бе мислил за тази жена с весело любопитство, като за човек, с който можеше да разнообрази няколко часа. Сега тя го караше да се пече на огъня на собственото му желание.
Отвращаваше се от природата си, която толкова лесно получаваше надмощие над съзнанието му. Ужасяваше се, че от време на време си мислеше, че би било по-добре, ако изобщо не можеше да се владее. Знаеше за много прояви на животинското у мъжете и че то често ги караше да вършат неща, които имаха гибелни последствия за живота и кариерата им. Единствено строгите му принципи не му бяха позволили да направи нещо подобно.
Медисън изпита огромно облекчение, когато стигна във фермата на Спраул.
— Здравейте! — извика той. — Има ли някой вкъщи?
Никой не му отговори. Той се приближи до къщата и надникна през прозореца. Вътре нямаше никой. Джеймз се приближи до плевнята и я обиколи, без да спира да вика, но никой не се обади.
Баща й го нямаше.
Медисън не можеше просто да я захвърли на леглото и да си замине. Дори ако баща й се върнеше скоро, не се знаеше дали тя ще го остави да се погрижи за нея. Трябваше да я заведе в Абилийн.
Когато подкара Бустър към града, той отново усети топлината в крайниците си. Изруга. Не знаеше какво точно в тази жена му въздействаше толкова силно, но смяташе, че трябва да стои възможно най-далеч от нея. И колкото по-скоро станеше това, толкова по-добре би било.
Медисън бе стигнал до покрайнините на Абилийн, когато Фърн изпъшка и дойде в съзнание. Тя се извъртя, за да го погледне, и той прочете болка в очите й.
— Не мърдайте — каза той, когато тя се опита да се измъкне от ръцете му. — Наранена сте.
— Какво се случи? — запита Фърн, без да престава да се опитва да се освободи от прегръдката му.
— Паднахте от коня си.
Тя прекрати съпротивата си и го зяпна невярващо.
— Аз никога не падам от коня си — заяви Фърн, мръщейки се от болка. — Трябва да сте ми направили нещо.
Медисън бе обхванат от гняв, но успя да се овладее, преди да бе изрекъл още някоя необмислена дума. Гневът му се дължеше на вината, която можеше да бъде изкупена само ако поемеше отговорността за постъпките си.
— Казах нещо, което не трябваше да казвам. То ви ядоса толкова много, че не гледахте накъде отивате. Конят ви се препъна и ви изхвърли. Не бих се изненадал, ако имате тежко мозъчно сътресение и счупени ребра.
— Откъде знаете? — запита тя с разширени от тревога очи.
— Проверих.
— Вие сте ме опипвали? — възмути се Фърн. В гласа й се смесваха гняв и страх.
Медисън знаеше защо реакцията й го раздразни толкова. Естествено, не би трябвало да очаква да й се хареса, че е била опипана от непознат, но въпреки това въпросът й го вбеси, защото го накара да се почувства виновен, той смяташе, че след цялото си старание да възпре плътското си желание заслужаваше поне малко признание. Ако Фърн можеше да предположи какво му се бе искало да направи, тя вероятно нямаше да има търпение да го види на бесилката и би го застреляла лично.
— Докосвах ви възможно най-малко.
— Как изобщо сте се осмелили да ме докосвате?
— И какво трябваше да направя? Да помоля някой преминаващ гризач да го направи? Моля да бъда извинен, ако не съм следвал подходящия етикет за жена, която се облича и държи като мъж и очаква да бъде третирана като такъв. Някой ден ще трябва да ми го разясните.
— Не искам да ви виждам повече! — избухна Фърн и го блъсна в гърдите, но изпъшка от болка.
— Може да сте си счупили някое ребро — каза Медисън. У него се бореха съчувствието и загрижеността с гнева и вината. — Не мърдайте, докато не ви закарам при доктора.
— Заведете ме вкъщи — нареди тя.
— Вече го направих, но баща ви го нямаше.
— Върнете ме там веднага.
— Той кога ще се прибере?
— Не знам. Може би довечера. Отиде при търговците на говеда.
— Кой ще се грижи за вас?
— Мога и сама да се грижа за себе си.
— Не. Трябва да ви прегледа лекар и да види дали наистина не сте наранена.
— Никой мъж няма да ме гледа! — извика Фърн. — Веднага ме свалете на земята.
Тя се опита отново да разкъса прегръдката му, но лицето й се сви от болка.
— Ще паднете на улицата, преди да изминете и пет метра.
— Това не е ваша работа.
— При други обстоятелства бих се съгласил с вас, но сега в града ще се разчуе, че аз съм отговорен за падането ви. Хората ще започнат да говорят, че съм ви занесъл у дома и съм ви оставил да умрете. Утре всички мъже в окръг Дикинсън ще ме търсят, за да ме очистят.
— Няма да имат тази възможност. Аз лично ще ви изпия кръвчицата.