— Уотъртаун, Съмървил, а сега и Белмонт — казва Уин. — Все членове на Фронт, за разлика от Кеймбридж, който тепърва ще влезе в частния ви клуб и…
— И защо е така според теб? — прекъсва го тя. — Щабът на Ламонт е в Кеймбридж, а тя си има свой собствен частен клуб на име Харвард, който на практика притежава Кеймбридж. Възможно ли е това да има нещо общо с факта, че Кеймбридж не се е присъединил към Фронт и вероятно никога няма да го направи?
— Канех се да добавя, че грабителят не е направил удар и в Бостън — казва Уин. — Сещам се, че Уотъртаун, Съмървил и Белмонт граничат с Кеймбридж. Бостън също не е далеч. Разбира се, в Кеймбридж има много банки, да не говорим за Бостън, но въпреки това този тип избягва и двете места. Съвпадение?
— Може би те ще са следващите. — Тя няма представа накъде бие Уин. — Ако стане така, май ще излезе, че твоята благоверна не помага особено, тъй като ченгетата от Кеймбридж и Бостън сами водят разследванията и събират уликите.
— Това се опитвам да кажа и аз. Бостънската полиция си има собствени лаборатории, а ако трябва да сме честни, Кеймбридж е приоритет на щатската полиция заради Ламонт.
— И защото Кеймбридж не влезе във Фронт, и ако трябва да сме честни, управленията, които го правят, ги наказват заради това. Третират ги като изменници.
Говори грубо. Не знае защо нещо в него я кара да показва най-лошата си страна.
— Ако бях хитър банков грабител — продължава Уин, — определено бих си подбрал цели там, където възможностите на полицията са ограничени и уликите се изследват цяла вечност, ако изобщо се изследват.
— Е, това включва по-голямата част от Мидълсекс. Така че не разбирам какво искаш да кажеш.
— Искам да кажа, че няма да е зле да си помислиш за местата, където този тип не извършва престъпленията си спрямо онези, на които действа. Да кажем само, че избягва Бостън и Кеймбридж. Но защо? Може да е по причините, които току-що изтъкнах. Или пък защото живее в Бостън или Кеймбридж. И се страхува някой да не го познае.
— Значи може и ти да си обрал банките. Нали си имаш хубав апартамент в Кеймбридж.
— И кой го казва?
— Проверявам всеки, който се появи на радара ми — отвръща Стъмп. — Определено живееш така, сякаш обираш банки.
— Нямаш абсолютно никаква представа как живея. Само си въобразяваш.
Тя посочва с латексов пръст бележката.
— Същият правопис и пунктуация, същите печатни букви.
— Трябваше да си сложиш памучни ръкавици. Латексът може да размаже графита и някои мастила. Този лист от същия бележник ли е?
— Леле. Значи знаеш, че написаното може да оставя следи върху другите листа.
— Използвали електростатична детекция?
— Проклета да съм. Чувал си дори за ЕСДА2. Ама че мозък. Сякаш разполагаме с ЕСДА — раздразнено казва тя. — А ако се обърнем към вас, какво? След десетина години може и да благоволите да погледнете. Както и да е, косото осветление свърши работа. По всяка бележка си личат следите от предишната.
— Този тип иска да знаем, че е един и същ — казва Уин.
— Ние? Няма „ние“. Колко пъти трябва да ти го казвам? По-добре спри с опитите да се намърдаш в живота ми, защото няма да се получи. Нямам намерение да помагам на рекламната ти кампания.
— Обзалагам се, че Джейни Бролън не би се зарадвала, че определяш убийството й като рекламна кампания.
На Стъмп й се иска да се беше разкарал. За негово добро, по дяволите.
— Защо му е на този тип „да знаем, че е един и същ“, както се изрази?
— Може би иска да се покаже. Може да му е някаква тръпка или нещо такова.
— Или може би е просто тъп и не разбира, че всеки път, когато пише бележка, оставя следи върху долния лист — казва тя.
— А латентни отпечатъци? Има ли нещо по другите три бележки?
— Нищо. Нито един отпечатък от пръст, дори и частичен.
— Добре, значи не е тъп — казва Уин. — Иначе нямаше да успява да се измъква. Посред бял ден. И без отпечатъци. Дори частични. Използвали нинхидрин?
Нинхидринът е евтин и изпитан реагент, използван за откриване на отпечатъци върху порести повърхности като хартията. Реагира на аминокиселини и други съставки като мазнини и пот, отделени от порите на кожата. Стъмп му казва, че не е проработил при нито една бележка. Няма резултат и при осветяване с различни честоти и използването на специални филтри.
— А касиерите не са докосвали бележките — казва Уин.