Това никога няма да се случи.
Не би могъл да следва право, нито бизнес, нито да спечели докторска програма — било в Бръшлянената лига, било другаде — та дори фамилията му да беше Кенеди или Клинтън. Не успя да постъпи в добър колеж. Сигурно са се посмели здравата на кандидатурата му за Харвард — нищо, че баща му беше професор там. Добре, че родителите му ги нямаше, когато наставникът му от гимназията отбеляза, че за такова „блестящо момче“ Уин има най-ниските резултати по SAT, които е виждал.
Неочаквано Ламонт забързано излиза от задния изход с куфарче и ключове в ръка. Безжичната слушалка на мобилния й телефон пулсира в синьо. Той не чува думите й, но си личи, че спори с някого. Качва се в мерцедеса си, профучава покрай него, без да го забележи — няма причина да познава колата на Нана. Обхваща го странно чувство, решава да я проследи. Кара на няколко коли зад нея по Броуд Стрийт, после по Мемориъл Драйв покрай река Чарлз и обратно към Харвард Скуеър. На Братъл Стрийт тя отбива по алеята на викторианско имение на стойност шест или осем милиона, доколкото Уин може да прецени по местоположението и размерите на имота. Потънало в мрак, на вид пусто и зле поддържано, ако се изключи окосената трева.
Той продължава напред, паркира на няколко преки, взема малкото тактическо фенерче, което винаги държи в жабката на Нана. Връща се в тръс до къщата, забелязва, че тревата и част от храстите са мокри. Явно напоителната система е била пусната през деня. Зад закрит с перде прозорец се появява светлина — слаба, леко потрепваща. Свещ. Уин мълчаливо отстъпва и замръзва, когато чува как задната врата се отваря и затваря. Може да е тя, може да е някой друг. Не е сама. Тишина. Чака, мисли дали да не нахълта в къщата, за да се увери, че Ламонт е добре, изпитва лош пристъп на deja vu. Миналата година. Широко отворената й врата, изхвърлената в храстите бензинова туба и онова, което откри горе. Можеше да умре. Някои казват, че случилото се с нея било по-лошо и от смъртта.
Продължава да чака. Къщата е тъмна и от нея не долита никакъв звук. Минава цял час. Тъкмо се кани да предприеме нещо, когато задната врата се затръшва, после се чуват стъпки. Той прикляка зад високия плет, гледа как тъмната фигура се превръща в Ламонт — върви към колата си и носи нещо. Отваря дясната врата и вътрешното осветление се включва. Нещото в ръцете й прилича на небрежно навито бельо. Мята го на седалката. Уин я гледа как се отдалечава. От онзи, с когото е била в къщата, няма и следа. През ума му минават шантави мисли. Въвлечена в нещо нелегално. Дрога. Организирана престъпност. Неотдавнашните й шопинг оргии — може би е ударила нещо. Новото му назначение — може би в него има нещо повече от поредния й политически пирует. Може би има причина да не иска Уин да се навърта в офиса й, да е някъде по-далеч.
Остава в скривалището си още малко, след което започва да изучава периметъра на къщата. Лъчът на фенерчето се плъзга по стените и покрива — на някои места улуците са изтръгнати. Медта проблясва със зелена патина — явно липсващите улуци и водоливници са били стари и окислени. През прозореца до задната врата вижда панела на алармата. Свети зелена светлина — не е включена. С помощта на фенерчето изрязва част от стъклото, бърка вътре, като внимава да не се пореже, отключва вратата. Разглежда таблото на сигналната система. Стара, неактивна, зелените светлини показват, че само е включена в захранването. В къщата мирише на мухъл, в кухнята цари пълна бъркотия, уредите са изтръгнати, потъмнели медни части от тях се търкалят по пода.
Тръгва към стаята, където предполага, че е била Ламонт; фенерчето осветява прашните дъски под краката му. Навсякъде се виждат следи. Някои са съвсем отчетливи, може би оставилите ги са вървели през мокра трева, преди да влязат. Прикляка, разглежда по-внимателно някои от отпечатъците — без грайфер, характерна капковидна форма, оставена от обувки на висок ток. Ламонт. Има и други. По-големи, заоблен връх, мрежеста подметка и характерната шарка на петата. „Прада“ или някаква имитация. За миг се обърква и се чуди дали не ги е оставил самият той. Невъзможно. Все още е с мотористките обуща. С безпокойство се сеща, че е забравил обувките си, оставил ги е в сака, който е откраднат, ако се вярва на Нана.