Има и други следи с подобни размери, но с други грайфери — може би кецове или маратонки, вероятно оставени от различни хора. Или същите двама са били тук много пъти и явно не са били обути по един и същ начин. Осветява ги косо с фенерчето, прави снимки от три различни ъгъла с телефона си, като използва деветмилиметров патрон от пистолета си вместо мащаб. Изчислява, че размерът на обувките „Прада“ или тяхното подобие е десет — десет и половина, горе-долу като неговите. Оглежда се още известно време, осветява богато украсените лампи и гипсови корнизи с коронки и сложни орнаменти, вероятно стари колкото самата къща. Намира стаята, която търси. Има вид на салон от отдавна отминали времена.
Навсякъде има следи, някои като че ли са същите като онези в коридора. Насред стаята е проснат гол дюшек. До него стои дебела свещ, восъкът около фитила е стопен и топъл, както и неотворена бутилка червено вино. Пино ноар от Улф Хил, реколта 2002 — същото вино, дори същата реколта като онова, което му бе дала Стъмп, когато разговаряха в „Питинели“. Същото вино и същата реколта като бутилката, която бе оставил в сака заедно с обувките си „Прада“.
Прави още снимки, връща се в кухнята и забелязва на плота нещо, което му се вижда много странно — скъсана картонена кутия и пластмасов апарат за еднократна употреба — „Соло Н20“ със светкавица. Може би някой застрахователен агент е правил снимки на пораженията в къщата. Но използването на подобна сапунерка е доста непрофесионално. Отваря шкафовете, претърсва ги, намира стара тенджера и две тавички. Като внимава къде пипа, поставя бутилката в тенджерата, свещта в едната тавичка, а фотоапарата — в другата. Последен оглед и забелязва, че прозорецът не е затворен, по прахта от двете страни на стъклото има следи. Още снимки под странично осветление, но не вижда никакви ясни отпечатъци, само петна. Част от олющената боя е паднала от рамката и перваза. Може би някой е отворил прозореца отвън и е влязъл през него.
Стъмп сякаш е изненадана, че й се обажда.
— Ясно ти казах да се оправяш сам — заявява авторитетно, сякаш е готова да го арестува.
— Пино ноар от Улф Хил, реколта 2002 — казва той.
— Нима се обаждаш по това време, за да споделиш впечатленията си от виното?
— Каза, че току-що си го получила. Някой да е купувал от него? В други магазини наоколо предлага ли се?
— Защо?
Тонът й е различен, сякаш не е сама. В главата му зазвучава тревожен сигнал. Внимавай какво казваш.
— Ориентирам се за изгодни цени. — Мисли бързо. — Отворих го, като се прибрах. Изумително. Мислех си дали да не си взема една каса.
— Наистина не си добре, знаеш ли?
— Така че се замислих какво да правя. Може да го пробваме заедно. У нас. Горе-долу се справям добре с телешките котлети.
— Не си падам по ядене на телета — отвръща тя. — И не искам да вечерям с теб.
4
Двигателят на буика се тресе, кашля и накрая млъква. Вратата надава писък като някаква праисторическа птица и се отваря.
Уин прибира ключа в джоба си и се чуди защо хазяинът Фарук седи на стъпалата на задния вход и пуши. Откога пуши и откога нарушава собствените си правила? Никакво пушене, никакви кибрити или скари, никакви искри на територията на жилищната му сграда от деветнайсети век — някогашно училище, безукорно поддържано и давано под наем на привилегировани хора. Или в случая с Уин — на такива, които си изкарват прехраната. Минава полунощ.
— Или си развил гаден навик, или нещо е станало — казва Уин.
— Някаква твоя мръсница те търсеше — казва Фарук. Седнал е на кърпа, може би за да не изцапа зле пасващия си бял костюм.
— Тя ли каза, че е моя мръсница? — пита Уин. — Или ти я наричаш така?
— Тя. Аз не употребявам такива думи. Не знам какво означава.
— Уличен жаргон за приятелка — обяснява Уин.
— Така значи! Знаех си, че е бандитка! Знаех си! Точно затова съм така разстроен! Не искам хора като нея, правя всичко по силите си нещата да са наред — възкликва Фарук със силния си акцент. — Щом онези, с които се виждаш в работата ти, идват тук, ще трябва да те помоля да напуснеш! Наемателите ще се оплачат и ще изгубя имота си!
— По-полека, Фарук…
— Не! Оставям те тук на тази невероятно добра цена, за да ме защитаваш от лоши хора, а ето че те идват тук — същите, които трябва да държиш настрана! — Насочва пръст към Уин. — Добре, че само аз я видях! Много съм разстроен. Хора като нея се появяват тук, а ти ме предаваш. Трябва да напуснеш.