— Кажи ми как изглеждаше и какво точно стана — казва Уин и сяда до него.
— Прибирам се от вечеря и това бяло момиче се появява от нищото като призрак…
— Къде? На задния вход ли? Да не си седял да пушиш, когато се е появила?
— Бях много разстроен и отидох при Хосе отсреща да пийна една бира и да проверя дали знае нещо за тая мръсница, дали не я е виждал, а той каза, че не бил. И ми даде две-три цигари. Пуша само когато съм много притеснен, нали знаеш. Не искам да те карам да напускаш, нали знаеш.
Уин прави втори опит.
— По кое време е дошла и къде беше ти? В апартамента си ли?
— Тъкмо се прибрах от вечеря, така че трябва да е било към девет. Знаеш, че винаги се прибирам отзад, и тъкмо изкачвам стъпалата, тя изниква като призрак от филм. Все едно е чакала. Никога не съм я виждал преди и нямам представа коя е. Пита ме: „Къде е полицаят?“ Казвам: „Какъв полицай?“ И тя отвръща: „Джеронимо“.
— Така ли каза? — Малко хора знаят прякора му. Предимно ченгета.
— Кълна се — казва Фарук.
— Опиши я.
— Почти не се виждаше, нали разбираш. Трябваше да запаля лампите. Кепе, торбести панталони, дребна. Слаба.
— Какво те кара да мислиш, че е бандитка? Освен дето ти казах какво означава мръсница.
— Начинът, по който говореше. Като черна, макар да беше бяла. Страшно груб език, уличен език, само мръсотии ръси. — Повтаря някои от тях. — И когато й казвам, че не познавам полицай на име Джеронимо, защото винаги те пазя, тя ми тегли още една и каза, че знае, че живееш тук, а после ми даде това.
Измъква плик от вътрешния джоб на сакото си.
— Колко пъти трябва да ти повтарям да не докосваш нещо, ако изглежда подозрително? — укорява го Уин. — Нали затова трябваше да ти снема отпечатъците преди две години. Помниш ли? Защото докосна нещо, което някакъв тип ми беше оставил?
— Не съм като опулените от телевизията.
Фарук е много зле със съкращенията. Мисли си, че ОПУ (окръжно полицейско управление) има нещо общо с опулени хора, а ДНК — с денк.
— От хартията могат да се вземат отпечатъци и други улики — обяснява му Уин, макар да знае, че е безнадеждно. Фарук никога не запомня, не му пука.
Това определено не е първият път, когато някой оставя неочаквани съобщения или просто се появява неканен. Уин живее тук отдавна и лошото в това е, че е невъзможно да запази в тайна адреса си. Но обикновено неочакваните му гости не са опасни. Някоя жена, с която са се виждали. Понякога някой, който е прочел за един или друг случай, знае нещо и разпитва, докато не се сдобие с адреса му. По-често — някоя гонена от параноята душа, търсеща полицейска закрила. Да, разни хора му оставят бележки и дори доказателства, както смятат, но Уин никога досега не е виждал Фарук толкова разстроен.
Взема плика с два пръста, връща се в колата на Нана и успява да събере уликите си, без да изпусне нищо. Фарук пуши и наблюдава.
— Видиш ли я отново, веднага ми се обади — казва Уин. — Ако някой ненормалник ме търси, недей да пафкаш и да киснеш тук по малките часове, докато се прибера.
— Не искам бандити. Не искам дрога и стрелби наоколо! — възкликва Фарук.
Уин тръгва нагоре по стълбите — през викторианската епоха на четене, писане и смятане не е имало такива неща като асансьори. Отнася тенджерата и тавите до втория етаж, където е апартаментът му — някогашни две класни стаи, свързани при преустройството на сградата. Добавени са кухня, баня с тоалетна и външен климатик. Тъй като е живял тук по време на ремонта и е помагал при наглеждането на работата, е успял да се наложи за някои неща — като запазването на чамовия паркет, ламперията, сводестите тавани, дори дъските, върху които пише списъци на покупки, бележки за текущи задачи, телефонни номера и напомняния за срещи. Оставя уликите на масата, затваря тежката дъбова врата, заключва, пуска резето, оглежда се както винаги, за да се увери, че не е пропуснал нищо, и настроението му се разваля още повече.
След ден с Ламонт и Стъмп се чувства по-зле от обичайното, депресивно чувствителен е към ориенталския килим, масата „Томас Мозер“, кожения диван и различните по стил кресла, рафтовете опърпани книги, които е купил на безценица и все не намира време да прочете. Всичко е нежелано или втора ръка, придобито от вехтошарски магазини, разпродажби, иБей, Крейгслист. Дефектно, повредено, ненужно. Вади пистолета си, оставя го на масата в дневната, сваля сакото и вратовръзката, разкопчава си ризата, сяда пред компютъра, влиза в базата данни и въвежда адреса на викторианската къща в Кеймбридж. Разпечатва списъка на собствениците през последните трийсет и пет години заедно с имената на възможните им роднини. Други справки разкриват, че последната покупко-продажба е станала миналия март, когато занемареният имот е бил купен за шест милиона и деветстотин хиляди долара от дружество с ограничена отговорност на име FOIL3. С главни букви. Явно някакво съкращение. Пуска го в Гугъл.