— Сега искам ти да ме изслушаш — казва губернаторът. — Това е глупаво и вятърничаво начинание, а ти нямаш нужда от още лоша слава. Вече си я насъбрала достатъчно за цял живот.
— Не знаеш фактите по случая. Когато ги научиш, ще промениш мнението си.
— Тогава започвай. Промени мнението ми.
— Не става въпрос за неразрешено убийство отпреди четиридесет и пет години — казва тя. — А за това да се съюзим с Великобритания за разкриването на един от най-нашумелите престъпници в историята. На Бостънския удушвач.
Губернаторът се намръщва.
— Какво общо има Великобритания с някакво сляпо момиче, изнасилено и убито в Уотъртаун? Какво общо има Великобритания с Бостънския удушвач, за бога?
— Джейни Бролън е била британска гражданка.
— На кой му пука, дори и да е майка на Осама бен Ладен!
— И най-вероятно е била убита от Бостънския удушвач. Скотланд Ярд проявява интерес. При това много голям интерес. Говорих с комисаря. Надълго и нашироко.
— Направо не мога да повярвам. Защо му е изобщо да вдига телефона на някакъв си окръжен прокурор от Масачузетс?
— Може би защото е посветен на работата си и е много сигурен в това кой е — умело отвръща тя. — И не забравя, че може да бъде от голяма полза за Великобритания и Съединените щати да изградят партньорство сега, когато там има нов премиер и, да се надяваме, скоро ще имаме нов президент, който не е… — Спомня си, че вече е републиканка и трябва да внимава какво казва.
— Партньорство относно Ирак и терористи — това да — отвръща Матър. — Но Бостънският удушвач?
— Повярвай ми, в Скотланд Ярд са много ентусиазирани и готови за действие. Нямаше да настоявам толкова, ако не беше така.
— Все пак не мога да повярвам…
— Чуй ме, Хауард. Разследването вече започна. В ход е. Най-необичайната коалиция на криминалисти в историята. Англия и Щатите действат заедно, за да въздадат справедливост за престъпление срещу беззащитна сляпа жена — неизвестна жертва в неизвестно място на име Уотъртаун.
— Вижда ми се пълен абсурд. — Но въпреки това проявява интерес.
— Ако планът ми успее — а той ще успее, — заслугата ще е твоя и не само ще те изкара борец за справедливост, но и ще те изкара на международната арена. Ще си мъжът на годината на „Тайм“.
По-скоро адът ще замръзне, отколкото ще му припише заслугата. И ако някой стане мъж на годината, това ще е тя.
— Колкото и интригуващо да е да се предполага, че онова сляпо английско момиче е било убито от Бостънския удушвач, не виждам как ще успееш да го докажеш — казва губернаторът.
— Версията не може да се опровергае. И това осигурява успеха й.
— Гледай наистина да е така — предупреждава я той. — Ако стане гаф, ще се погрижа ти да опереш пешкира. Не аз.
— Точно затова засега не трябва да съобщаваме на пресата — повтаря Ламонт.
Той моментално ще пусне слуха.
— Ще направим изявление единствено при успех — казва тя.
Той няма да чака.
— Който, както казах, е сигурен — добавя тя.
Естествено, той чете между редовете. Ламонт вижда мислите му в малките му очички. Кух страхлив дръвник. Ще поиска медиите да научат веднага за всичко това, защото, според ограниченото му мислене, ако инициативата й пропадне, това ще е последният и вероятно решаващ удар по нея. А ако успее, накрая той ще излезе напред и ще обере каймака — което (и той не разбира тъкмо това) просто ще го покаже като непочтения циничен политик, какъвто е в действителност. Накрая единственият победител ще се окаже тя, за Бога.
— Права си — казва губернаторът. — Засега по-добре да мълчим и да изчакаме свършения факт.
Ревиър Бийч Паркуей. Минават покрай Ричи Слъш с нейния покрив като от захарна тръстика в посока към Челси.
— Да не се бърка с Челси в Лондон — казва Стъмп.
— Това поредната ти литературна алюзия ли е? — пита Уин.
— Не. Просто една прекрасна част от Лондон.