— Наричам го дезорганизирана престъпност — казва Стъмп. — За разлика от времето, когато растях в Уотъртаун. Всички се познават, хранят се в един и същи ресторант с останалите от мафията. Някои си спомнят баба ти по Коледа или те черпят сладолед. И каква е истината? Държаха улиците чисти от отрепки. Крадци, изнасилвачи, педофили? Свършват в реката с отрязани глави и ръце.
Кльощавият тип се оказва жена.
— Организираната престъпност е добро нещо — продължава Стъмп. — Те поне имаха правила, не се занимаваха с побой на старици, разбиване на коли, грабежи по домовете, задиряне на деца, не ти пускаха куршум в главата заради портфейла ти. Или просто ей така.
Кльощавата бута празна количка към пикапа си.
— Мед. В момента върви около осем хилядарки за тон на китайския черен пазар. — Стъмп внезапно сменя темата и поглежда в посоката, в която гледа Уин. — Започваш ли да разбираш защо те доведох тук?
— Парцалената Ан — отвръща той. — Или както там се казва в действителност.
Жената пълни количката с медни отпадъци.
— Суперкрадецът — казва Стъмп.
— Тая повредената? — невярващо възкликва Уин.
— О, тя си е крадла, и още как. Но не гоня нея. Искам онзи, който прави по-големите удари. Дето обира от къщите тръби, водостоци, покриви. Дето изтръгва километри жица от далекопроводи, от строежи, от камионите на телефонните компании. Възможно е истинската му работа да са наркотиците — купува с парите оксикодон и го препродава на улицата. Върви по долар за милиграм. Дрогата води до други престъпления и в крайна сметка — до насилие. В това число и до убийство.
— И си мислиш, че твоят суперкрадец снася откраднатата мед тук.
— Да, някъде тук. Имаш предвид този чудесен пункт ли? Може да е един от многото.
Уин продължава да гледа Парцалената Ан.
— Значи ти е информатор.
— Загря най-после — отвръща Стъмп.
Парцалената Ан бута количката. Държи се съвсем свойски, сякаш цял живот е живяла в опасния свят на складовете за скрап в Челси.
— Какво те кара да мислиш, че големите удари са работа на един и същи човек? — пита Уин.
— Сходствата в детайлите при повечето случаи. Смятам, че прави снимки. Намираме апарати-еднодневки, винаги една и съща марка. Соло Хаш-две-О. Водонепроницаеми, със светкавица, вървят по шестнайсет долара по магазините — стига да ги намериш. А по интернет можеш да ги купиш за шест-седем. Оставя ги на място.
Братъл Стрийт. Вандализмът, липсващите медни улуци и водостоци, изтръгнатите тръби и фотоапаратът „Соло Н20“ в кухнята на къща, в която Уин е открил улики, вероятно оставени нарочно, улики, които биха могли да доведат до него. Едва не разказва на Стъмп за откраднатия сак, но се сдържа. Откъде да е сигурен кой каква игра играе? Попаднал е в паяжина, а паякът в центъра е не друг, а Ламонт.
— Има ли отпечатъци по фотоапаратите?
— Не. Обичайните реагенти не разкриват нищо, лепилото също не показва отпечатъци по опаковката. Но това, че не виждаш отпечатъка, не означава, че го няма. Може би лабораториите ще изкарат повече късмет, там със сигурност имат по-модерни инструменти от моите. Стига да се заемат.
Едва не я запитва дали е чувала за дружество с ограничена отговорност на име FOIL, но не посмява. Ламонт е прекарала повече от час в онази изоставена викторианска къща. С кого е била там? Какво е правила?
— Интересно — казва той. — Защо му е на един крадец на мед да снима местопрестъпленията си?
— Първото, за което се сещам, е, че се празни от снимките — отвръща тя.
— Нещо като онзи банков грабител, който сигурно се празни, като оставя една и съща бележка? Като се фука, като показва на всички, че всички обири са дело на един и същи човек, който не е оставил нито един отпечатък, макар че на записите можеш да видиш, че не носи никакви ръкавици?
— Да не намекваш, че е възможно един и същи тип да върши всичко това? Обирите на банките и кражбата на мед? — пита скептично тя.
— Не знам. Но извършителите, които се перчат с престъпленията си и се подиграват на полицията, не са обикновената средностатистическа бира. Така че да имаме две подобни изпълнения в един и същи район и по едно и също време, тоест престъпления, при които се действа по един и същи модел, е крайно необичайно.
— Не подозирах, че покрай всичките ти останали таланти си и профайлър.
— Просто се опитвам да помогна.