Вдига слушалката на червения телефон на стената, избърсва я с почистващия препарат и слага монета.
Операторът казва на Стъмп, че я търси Уин Гарано, и пита дали приема разговор за нейна сметка.
— От уличен телефон ли звъниш? — пита тя. — Къде си?
— В твоя арест. Имам предвид, не зад решетките.
Тя се напряга.
— Какво е станало?
— Отбих се до архива ви. Мобилният ми телефон няма обхват там. Потърсих стационарен и кого мислиш, че открих в очарователния ви хотел?
— Какво ти каза?
— Иска да те види. С чийзбургер. Извинявай за момент. — Обръща се към Парцалената Ан. — Как го искаш?
Мърморене.
— Средно опечен, без майонеза. С повечко туршия.
— В момента съм доста заета. Явно си забравил, че работя на две места като преуспяваща бизнес дама. — Стъмп задържа телефона между рамото и ухото си и слага парче топено швейцарско сирене върху филия.
По това време на деня клиентите пристигат накуп и в магазина има доста работа. Една нетърпелива жена чака да бъде обслужена, двама мъже тъкмо влизат. В най-близко време — благодарение на Уин — Стъмп ще изгуби контрол върху всеки аспект от живота си. „Проклет да е“. Да се мотае из ареста. И това ако не е лош късмет… Като че ли й носи само това — лош късмет.
— Освен това става нервна — добавя Уин.
— Идвам — казва му Стъмп и се обръща към нацупената жена на щанда с деликатесите. — Да?
— Какво вино върви с пушена сьомга?
— Сухо сансере или мускат д’Асти. На третия щанд. — Отново към Уин: — Просто й кажи, че идвам, и после излез и ме чакай. Ще ти обясня.
— Няма ли поне да намекнеш?
— За нейна безопасност е. Имах малък проблем, след като те оставих при колата ти.
Естествено, изобщо не й е хрумвало, че е смятал да мине през участъка й и да рови в архива. Дори и да знаеше, нямаше и през ум да й мине, че ще тръгне на обиколка в проклетия арест.
— Чакай малко. Казва ми нещо. А, да. Пържени картофки, както и диетична кола.
Гласът му. Чувството, което събужда у нея. И става все по-зле. Не знае какво да прави. Не би трябвало да е така. Би трябвало да е сравнително просто. Да се появи в участъка, да работи по делото на Ламонт и да се махне. Дори шерифът каза, че това надуто разследване не е проблем на Стъмп и не е нужно да се замесва в него. Господи. В началото всичко се въртеше около Ламонт. Уин беше незначителна подробност, а сега стана по-голям и от колос.
— Чакай ме на паркинга след двайсет-трийсет минути — казва му Стъмп.
Той чака в колата на Нана. До него спира червено беемве 2002.
— Впечатлен съм — казва той, когато Стъмп сваля прозореца. — Модел седемдесет и трета, май е с оригиналната боя и калници. Веронско червено? Винаги съм искал такава. Черната кожа също изглежда оригинална. Само ключалките и стъклата ми се виждат нови. Имам предвид, оттук. Откога я имаш? Откогато си била на пет или шест години? — Забелязва книжната кесия в кошницата. — Е, как стана така, че пазиш специалната си приятелка в ареста?
— Малко след Бимбо отишла във „Филене“.
— Как се придвижва? Все се канех да питам.
— С един боклучав миникупър. Отишла във „Филене“ и откраднала грим и уокмен.
— Това ли я прави потенциална самоубийца?
— Кодът посочва, че трябва да бъде държана под око. Нестабилна е, често избухва. С други думи, по-добре да стоиш настрана от нея.
— Някой да ти е казвал, че не те бива в лъжите? Във „Филене“ не продават електроника. Няма начин да е отмъкнала уокмен. И не вярвам да кара мини купър.
— Толкова ли не можеш да схванеш? Спри да ме разпитваш и да си вреш носа в чужди работи.
— Много добре схващам. Особено когато си дискретна като свръхзвуков самолет. Ето ти една подсказка. Не измисляй подробности за места, където никога не си стъпвала, като големи магазини с намаление, които нямат просторни пробни и малък дискретен персонал. Не че смятам, че си сваляш протезата, когато решиш да пробваш джинси. Но все пак сигурно имаш някои места, които посещаваш редовно — вероятно малки магазинчета и бутици, където те познават.
— Имало е проблем, след като си тръгнахме от пункта за скрап — казва Стъмп. — Привлякла е вниманието на неподходящ човек, който я е проследил.