— Имаш ли някакви идеи? — Пита, за да види дали случайно Стъмп няма да му каже истината.
— Каза, че бил някакъв бус, като онези, строителните. Уплашила се да не би някой от тамошните мутри да не е заподозрял нещо и да не е тръгнал след нея. Откачила, обади ми се и се наложи да я прибера с полицейска кола и да я арестувам.
— По какво обвинение?
— Казах, че имам заповед за ареста й, и тя сама се предаде. За продаване на крадена мед.
— Нали каза, че всъщност не била крадена. Че всичко било нагласено. А и не можеш да арестуваш някого, без да имаш копие на заповедта…
— Виж какво. Целта беше да осигуря безопасността й. Точка. Затворих я. Ако наистина са я следили, то е доста вероятно преследвачът й да е видял как й щраквам белезниците и я пъхам в патрулката. Ще я пусна, когато се стъмни.
— Това означава ли, че вече няма да ходи на пунктовете за скрап?
— Ако по някое време не се появи, това само ще потвърди подозренията, че около нея има нещо. Че може би работи за полицията. Разбира се, стига някой наистина да я е проследил.
Уин й разказва за разговора си с Кал.
— Страхотно. Само това ми липсваше, някакъв шибан репортер да прецака нещата — отвръща тя. — С онези типове шега не бива. По-добре да си отваря очите на четири, ако не иска да му се случи случка. Какво правиш тук?
Изглежда добре в червеното беемве, лицето й е красиво под лъчите на залязващото слънце.
— Я, колко бързо забравяме — отвръща той. — Рутинното ми назначение е да разкрия убийство отпреди четиридесет и пет години, вероятно свързано с Бостънския удушвач. Макар вече да знам, че подобна връзка е невъзможна.
— Изумително, че вече си определил това. Всъщност бих го нарекла истинско чудо. Просветление свише ли имаше, или нещо друго?
— Хвърлих поглед на архивите. Знаеш много за историята на мафията в тихото ти градче, нали така?
— Както вече споменах, тихото ми градче беше по-добро място по времето на мафията. Не ме цитирай.
— Жилищният комплекс, където е живеела, се е намирал на Гейлън Стрийт, на около две минути пеша от аптека „Пиколо“, която, естествено, вече не съществува.
— И какво?
— Саутсайд. Мафиотски квартал. Повечето блокове и къщи около Джейни Бролън са били обитавани от хора на мафията. Всякакви неща са ставали там, всичко, за което можеш да се сетиш. Мацки, бижутерия, проституция, нелегални аборти — все около аптеката и улици Гейлън и Уотъртаун. Защо мислиш, че по онова време там не е имало престъпления? Имам предвид, никакви.
— Откъде научи всичко това, по дяволите? — Тя гаси двигателя на колата. — Да не си гледал някой филм или нещо подобно?
— Просто неща, които съм чувал през годините, както и някоя и друга прочетена книжка. Нали се сещаш, доста време прекарвам в колата. Слушам ги на касети или дискове, имам добра памет. Джейни Бролън е убита на четвърти април. Сряда. Денят за плащане, когато всякакви хора се събират да си получат парите от букмейкърите. Винаги в един и същи ден, когато навсякъде има очи и уши. Помисли си само. Защо тя е изключение от правилото, единственото — единственото — убийство в Саутсайд в началото на шейсетте, при това тъкмо в деня за плащане. Че и федералните са наоколо. Е, задай си въпрос. Възможно ли е ченгетата и федералните да не са знаели кой е убил момичето? Можеш ли да повярваш на подобно нещо?
Стъмп слиза от беемвето.
— Май въображението ти е прекалено развинтено.
— Имам чувството, че има замесени ченгета. Че историята е потулена. Нали знаеш старата поговорка — не се забърквай с мафиот, освен ако нямаш такъв на своя страна.
— В превод?
— Тайно споразумение. Екипна работа. Изобщо не става въпрос за убийство със сексуален елемент. Точка. Помниш ли кой е бил президент през шейсет и втора?
Тръгват към полицейското управление.
— По дяволите — казва тя. — Вече наистина започваш да ме плашиш.
— Именно. Кенеди. Преди това е бил сенатор от Масачузетс, роден е точно тук, в Бруклин. Знаеш теориите за убийството му. Мафията. Кой знае? Може би никога няма да разберем. Но искам да кажа, че някакъв си Бостънски удушвач не би посмял да стъпи в района, където е живяла Джейни Бролън. Защото ако е бил толкова тъп, че да го направи, е щял да свърши в Дорчестър Бей с отрязани крайници и брадва в гърдите.
— Привлече вниманието ми — казва Стъмп.
След час двамата са в архива и проучват досието на Джейни Бролън. Стъмп използва фенерчето му, той си води бележки.