— В твоята бърлога сме, не можем ли да се качим в кабинета ти? — пита Уин. Очите и гърлото отново го сърбят.
— Не разбираш. Наблъскани сме четирима души в съвсем малка стаичка, без да броим домашната мишка. — Иска да каже, административния полицай. — Всеки чува какво казва другият. А ченгетата говорят. Нужно ли е да ти казвам всичко това?
— Добре. Да видим. — Уин прелиства бележките си. — Има ли нещо за времето на четвърти април?
— Не и в тези доклади. — Стъмп е отворила досието на Джейни Бролън: също като Уин по-рано, използва един шкаф вместо работна маса.
— И във вестникарските изрезки?
Тя преглежда няколкото изрезки. Стари, с остри ръбове там, където са били сгънати и останали в това положение повече от четиридесет години.
— Споменава се, че валял дъжд, когато полицаите пристигнали в апартамента й. Към осем сутринта.
— Да видим отново какво знаем дотук. Приятелят на Джейни Лони Парис, работещ по поддръжката в „Пъркинс“, я взема на работа всяка сутрин в седем и половина. В онзи ден идва, но тя не отваря вратата. Отключено е. Той влиза, намира я мъртва и се обажда в полицията. Когато ченгетата пристигат, Лони го няма. Избягал е, което моментално го прави заподозрян.
— Защо му е трябвало да се обажда в полицията, ако именно той я е убил? — чуди се Стъмп.
— Да се върнем на фактите, както са отразени в тези доклади. Още един въпрос. — Уин преглежда фотографиите. — Твърди се, че валял дъжд, когато ченгетата пристигнали. Били са навсякъде из апартамента. Или би трябвало да бъдат. Забелязваш ли нещо необичайно в това?
Стъмп поглежда снимките. Не й трябва много време, за да се досети.
— Килимът. Кремав цвят, на който мръсотията личи. Вали, а всички влизат и излизат? Защо тогава килимът е чист?
— Именно — съгласява се Уин. — Може би ченгетата не са били толкова много, колкото би трябвало? Може би някой е почистил, за да потули някакви улики? Да продължим нататък.
— Аутопсията е извършена в погребалното бюро? Това също е необичайно, не мислиш ли? — казва Стъмп.
— Не и по онова време. — Уин прелиства бележника си.
— Причина за смъртта — асфиксия от удушаване, в случая — със сутиена, омотан около шията й — чете Стъмп. — Капилярни кръвоизливи по конюнктивите. Кръвоизливи по гърлото и меката тъкан над шийните прешлени.
— Точно като при удушаване — казва Уин. — А други наранявания? Синини, порезни рани, следи от ухапване, счупени нокти, кости?
Стъмп преглежда доклада и диаграмите.
— Изглежда, е имала синини на китките…
— Искаш да кажеш, следи от върви. Китките й са били завързани за краката на стола.
— Не само това — казва Стъмп. — Освен това има следи по китките, „съответстващи на следи от пръсти…“
— С други думи, убиецът я е сграбчил за китките или ги е стискал силно. — Уин продължава да си води бележки. — Тя се е съпротивлявала.
— Възможно ли е да са оставени след смъртта? При влаченето на тялото, когато го е оставил в положението, в което са го намерили?
— Някой е стискал китките й, докато все още е имало кръвно налягане — отвръща Уин. — Не можеш да получиш синина, ако си мъртъв.
— Същите синини и по предлакътниците — продължава Стъмп. — Както и по бедрата, задните части и глезените. Сякаш всяко негово докосване е предизвиквало синина.
— Давай нататък. Какво друго имаме?
— Прав си за счупените нокти — казва тя.
— Защитавала се е. Може би го е одраскала. Надявам се да са взели проба от ноктите й. Въпреки че по онова време не са имали ДНК тестове. Но биха могли да проверят за кръв от друга група.
Докладите са налице. Пробите са вземани от различни следователи. Няма следи от семенна течност. Няма нищо за проби от ноктите, съобщава Стъмп. Може би не са взели. Съдебната медицина по онова време е била, меко казано, различна.
— А какво има в токс доклада? — пита Уин: използва едно от типичните си съкращения, които може да разчете само той. — Някакво споменаване за алкохол или наркотици?
След няколко минути ровене Стъмп открива доклад от химическата лаборатория на Комънуелт Авеню в Бостън.
— Няма следи от наркотици и алкохол, макар че това е интересно. — Взема някакъв полицейски доклад. — Тук се съобщава, че била заподозряна, че е използвала наркотици.
— И не са намерени в апартамента? — Уин се намръщва. Вижда му се безсмислено. — А алкохол имало ли е?