Выбрать главу

Уин се настанява на един стол.

— Трябваш ми за няколко минути.

— Нямам ги. — Затваря куфарчето и шумно щраква със закопчалките.

— Мисля, че би искала да получиш информацията, преди да я предам на Джереми Килиън от Скотланд Ярд. И, между другото, би било учтиво от твоя страна да ме уведомяваш, когато привличаш други служби в разследването ми.

— Много добре знаеше, че Скотланд Ярд ще участва — казва тя.

— Да, сега знам. Защото го чух по новините, които пусна.

— Не съм ги пуснала аз. А губернаторът.

— Гледай ти. Как ли е научил? Може някой да му е снесъл.

— Не обсъждаме това — казва Ламонт по начина, по който само тя може. Никога коментар, а заповед.

— Явно имаш новини по разследването. Добри, надявам се?

— Не мисля, че нещо около този случай би могло да се нарече добра новина. За теб най-вероятно не е добра новина, а ако Джереми Килиън не беше на път за Щатите или вече не е пристигнал, бих те посъветвал да му кажеш, че може би не е нужно да губи времето на Скотланд Ярд заради…

— Пътува насам ли? И откъде научи това?

— Една негова колежка ми каза. Заминал за Щатите. Не знае кога и защо.

— Сигурно е по някаква друга причина. Не заради разследването ни. — Не изглежда особено уверена. — Не мога да си представя, че идва насам, без предварително да е обсъдил това с мен.

Включва елегантна стъклена лампа. Прозорецът зад нея е тъмен. Светлините от съседните сгради са приглушени от мъглата. Ще вали, а Ламонт мрази дъжда. Толкова го мрази, че веднъж Уин я беше попитал дали случайно не страда от сезонно разстройство. Една Коледа дори й купи светеща кутия, която би трябвало да имитира слънцето и да ти повдигне настроението. Не подейства. Адски я раздразни. Лошото време е неподходящо за лоши новини.

— Джейни Бролън най-вероятно е страдала от ревматичен артрит, сигурно още от дете — започва Уин. — Може би защото баща й е бил доктор, тя като че ли е разчитала на доста ново за времето си лечение с натриев ауротиомалат. Да ти е познато това нещо?

— Не. — Казва го нетърпеливо, сякаш трябва да ходи някъде, а той само я бави.

— Соли на златото. Използва се в лечението на хроничен артрит. Трудно е да се каже каква е била дозировката. Би могло да е между десет и петдесет милиграма злато на седмица. Или по-малко на по-дълги интервали. Приема се с инжекция. Възможните странични ефекти включват промяна на кръвната картина, дерматит, склонност към лесно получаване на синини — което би могло да обясни многото синини по цялото й тяло. Плюс хризалис на роговицата…

Ламонт свива рамене, че не разбира нищо. Това е начинът й да намекне, че е отегчена, а той й досажда с глупости. Вече е още по-напрегната и непрекъснато поглежда към венецианския стъклен часовник на стената срещу бюрото.

— Златото се натрупва в роговицата, което не причинява проблеми със зрението — с други думи, не можеш да ослепееш от това. Но при оглед на светлина мъничките кафеникави люспи могат да се видят. Както са били видени при аутопсията — казва Уин.

— И какво?

— И всичко това говори, че тя не е била сляпа, а фотосензитивна, което е друг възможен страничен ефект от терапията със злато. А чувствителните към светлина хора често носят тъмни очила.

— И какво?

— Не е била сляпа.

— И какво?

— А ти просто не искаш да слушаш това, нали?

— Оплетените ти мисли ли? Нямам време да се ориентирам през тях.

— Смятам, че Джейни Бролън е била жертва на мафията. Както и приятелят й, Лони Парис.

Апартаментът й се е намирал в сърцето на мафиотския квартал на Уотъртаун. Много добре е знаела какво става около нея, защото не е била сляпа, което означава, че със сигурност е видяла кой е бил на прага й на четвърти април сутринта — и вероятно това е бил човек, на когото е имала достатъчно доверие, за да го пусне. Не е задължително да е бил приятелят й Лони Парис, който я е убил толкова, колкото и прословутият Бостънски удушвач. Мисля, че когато Лони е пристигнал да я откара до „Пъркинс“, тя вече е била мъртва. Просто е влязъл и я е открил.

— Чакам да науча на какво основаваш всички тези предположения — казва Ламонт. — Всъщност чакам да разбера какъв е смисълът във всичко това.

— Два дни преди това, втори април — казва Уин. — Някакъв мафиотски бос, който живеел от другата страна на улицата срещу Джейни, използвал връзките си в Регистъра на моторни превозни средства да направи справка по номера на кола, за да научи адреса на един съдебен заседател, който пречел на издаването на оправдателна присъда. Едно от момчетата на боса било съдено за убийство. Освен че не помагал, въпросният съдебен заседател изтърсил някакъв неподходящ коментар, с който обидил боса. Поинтересувай се. В пресата има куп неща по въпроса.