Уин излиза след нея, вади айфона от колана си, спомня си за листа в портфейла си. Вади го, разгъва го, набира телефонния номер на Кал и забелязва нещо тъкмо докато вратата на асансьора се затваря и той отнася Ламонт към първия етаж на съда и колата й. Вдига белия лист хартия, накланя го на една страна, на друга, едва различава отпечатаните букви, съвсем слабите сенки под номера, изписан с грижливия почерк на Кал.
Едно Ж, по-нататък АТ и нещо, което прилича на А, следвано от възклицателен знак. Изтичва обратно в офиса си, грабва лист принтерна хартия и молив. Спомня си разговора със Стъмп в мобилната лаборатория, как изучаваха бележката, използвана при последния банков обир. Същата като онези от предишните три обира. Написана с печатни букви с молив върху бял лист десет на петнайсет сантиметра. Уин взема линийка, начертава правоъгълник със същите размери — точно толкова, колкото е и хартийката, дадена му от Кал. Подравнява отпечатаните букви с онова, което помни за бележката от банковия обир.
СЛОЖИ ПАРИТЕ ОТ КАСАТА В ТОРБАТА.
ВЕДНАГА! ВЪОРЪЖЕН СЪМ.
Образът от охранителната камера. Крадецът е горе-долу с ръста на Кал, но изглежда по-тежък. Няма проблем. Слагаш няколко чифта дрехи под торбестото яке. По-тъмна кожа. Тъмна коса. Могат да се постигнат по милион начини. Включително и с грим — това е най-старият трик от учебниците, при това се измива за нула време. Бърза справка с Националния център за криминална информация, НЦКИ, Кал Трад. Датата на раждането му и отсъствието на криминално досие обясняват защо няма регистрирани ДНК отпечатъци — не че е оставял такива, освен може би онзи меден отпечатък върху фотоапарата, на който реагира луминолът, сякаш отпечатъкът е от кръв.
Банкови обири и кражби на мед в целия район. Без Кеймбридж, където учи Кал. И Бостън, откъдето е.
Уин опитва да се свърже с Ламонт и още при първото позвъняване повикването се прехвърля на гласовата поща. Или говори, или е изключила телефона си. Набира номера на Стъмп. Същият резултат. Не оставя съобщение на нито една, излиза тичешком от съда, яхва мотора и дава газ към Кеймбридж. Лекият дъжд шиба лицето му и прави настилката хлъзгава.
Колата на Ламонт е паркирана на алеята на викторианската съборетина на Братъл Стрийт. Цари пълен мрак, не се вижда жива душа.
Уин докосва гюрука на мерцедеса й. Топъл е, чува се тихото пукане, типично за току-що изключените двигатели. Той заобикаля къщата, скрива се от евентуални погледи, чака, слуша. Нищо. Минават минути. Всички прозорци са тъмни, обстановката няма нищо общо с онази свещ, която бе взел от стаята с дюшека и виното. Тук става нещо друго, може да го види, като поглежда през прозореца, който е счупил онази нощ. Панелът на алармата е мъртъв, зелената светлина е угаснала. Обикаля, оглежда се за прерязани кабели, за какъвто и да било знак, че може да има проблеми с електричеството. Нищо. Връща се при задната врата.
Отключена е и той я отваря, чува стъпки по дървения паркет. Нетърпеливото щракане на електрически ключове. Някой върви от стая в стая. И щрака ключовете. Уин затваря вратата — шумно, за да може другият — а това е Ламонт, сигурен е — да разбере, че има посетител.
Стъпките се насочват към него, чува се гласът на Ламонт.
— Кал?
Уин тръгва напред.
— Кал? — отново повиква тя. — Няма никакво осветление. Какво е станало? Къде си?
Някакъв ключ прещраква два пъти в стаята след кухнята — може би в някогашната трапезария. Уин включва тактическото си фенерче и насочва лъча му настрани, за да не я заслепи.
— Не е Кал — казва той и насочва лъча към стената, за да освети и двамата.
Намират се на два метра един от друг насред грамадно празно помещение със стар паркет и богато украсени корнизи.
— Какво правиш тук! — възкликва тя.
Уин изключва фенерчето. Потъват в пълен мрак.
— Какво правиш! — Гласът й е уплашен.
— Шшшш — казва той, пристъпва към нея, намира ръката й. — Къде е той?
— Пусни ме!
Той я отвежда до стената, прошепва й да стои там. Да не мърда. Да не издава нито звук. Зачаква до вратата, на не повече от три метра от нея, но сякаш се е отдалечил на километри. Чака Кал. Дълги, напрегнати минути, после шум. Задната врата се отваря. Лъчът на фенера влиза в стаята преди човека, следва объркване, когато Уин сграбчва някого. Борба, тропот на стъпки от всички страни, Стъмп вика нещо, после — мрак и тишина…