— Не съм в настроение за многословни каламбури.
— Тогава давай направо. Слушам те.
— Фондация за международно право — казва тя. — Фондацията на баща ми.
— Мисля, че вече всички знаем какво представлява FOIL. Или в какво си го превърнала. Дружество с ограничена отговорност, параван, който да прикрие и пази човека зад покупката на скъпа викторианска руина, за чието реставриране ще са нужни години. Жалко, че не си подбрала някакво друго име. Все си мисля за кармата от използването на име, свързано с баща, който винаги се е отнасял към теб като…
— Определено не мисля, че си в положение да обсъждаш баща ми.
Сервитьорът пристига със сребърна кофа с лед и бутилка монтраше в нея. Отваря я. Ламонт опитва виното. Чашите са напълнени, сервитьорът се оттегля и Ламонт започва да изучава менюто.
— Не мога да си спомня какво си поръчваш обикновено. — Сменя темата.
Уин я връща на нея.
— Много добре знаеш, че съм в положение да обсъждам баща ти. Защото в крайна сметка, Моник, именно заради него се забърка в каша, която можеше…
— Не искам да слушам твоята версия за това какво е можело да стане. — Отпива от виното си. — Наистина ли си изненадан, че съм си купила друга къща? Че може би не искам да живея в сегашната си? Прекарвам съвсем малко време там. Почти никакво. Всъщност наех апартамент в „Риц“, но пътуването от и до Бостън не е от най-приятните изживявания.
— Разбирам защо си купила къща. Разбирам защо искаш да се отървеш от сегашната ти. Обаче така и не разбирам как би могла да прекараш и една нощ в нея след случилото се. — Всичко това се казва възможно най-внимателно. — Но да погледнем поредицата събития и как скритите емоционални проблеми те поставят в положение, в което не би искала да изпадаш отново. Никога.
Тя се оглежда, за да се увери, че никой не надава ухо, поглежда навън към дъжда, към уличните лампи и мокрия калдъръм. По лицето й за миг пробягва тъга.
— Баща ти умря миналата година — тихо продължава Уин и се навежда напред, опира лакти върху бялата покривка. — Остави ти половината от онова, което имаше. Не че си мизерствала преди, но сега разполагаш със средства, които повечето хора ще нарекат баснословно богатство. Но това не обяснява поведението ти след смъртта му. Никога не си била лишавана от нищо. Нещо друго те е накарало да започнеш да харчиш като луда. Стотици хиляди долари за дрехи, кола, кой знае какво още — и всичко това в брой. Милиони за къща, когато вече имаш къща за милиони, а освен това си наела и апартамент в „Риц“. Кеш, пак кеш, и целият този кеш се движи от някаква френска банка до бостънска банка и кой знае къде още.
— Баща ми имаше сметки в Лондон, Лос Анджелис, Ню Йорк, Париж и Швейцария. Как иначе можеш да прехвърлиш големи суми, освен по банков път? Повечето хора не използват куфарчета. Колкото до плащането в брой за дрехи и автомобили, винаги съм го правила. Никога не купувам неща на кредит, който започва да се обезценява в мига, в който изляза от магазина. А за къщата на Братъл? На този ужасен пазар я взех направо на безценица в сравнение с онова, което ще струва, след като я стегна — ако изобщо някой ден икономиката ни се оправи. Не ми трябваше да я ипотекирам и определено не желая да обсъждам с теб подробностите на финансовото ми състояние.
— Да погледнем фактите. Прехвърляла си огромни суми. Правила си големи покупки, като си плащала в брой. Харчиш така лудо, както никога не съм те виждал, и знам, че положението е такова от доста време. Даряваш за благотворителни организации, които не проверяваш. После се забъркваш с…
— Без имена — вдига ръка тя.
— Несъмнено е удобно да притежаваш къща, в която не живееш и която не е на твое име — казва Уин. — Чудесно място за една-две срещи. Или за три-четири. Такива, каквито не би провела в „Риц“. Или в къща, където съседите те познават и може би надничат през прозорците си. Нито пък в общежитието на колежа. — Отпива глътка вино. — С колежанче. — Вдига чашата си. — Наистина е добро.
Тя извръща поглед.
— Какво ще излезе в съда?
— Трудно ми е да повярвам, че е непълнолетен. Никога не бих се сетил.
— Той излъга.
— Не си проверила.
— Защо да проверявам?
— Като стана въпрос за проверки, забелязвала ли си следите от игли по ръцете му? По пръстите и по дланите.