— Да.
— Пита ли го от какво са?
— Инжекции ботокс, за да не му се потят ръцете — казва тя. — Баща му е пластичен хирург. Знаеш го. Започнал да му ги слага, когато имал концерт. За да не му се пързалят пръстите по клавишите. Сега продължава да си ги бие, защото свири на кийборд.
— И ти си му повярвала.
— Защо да не му повярвам?
— Всъщност права си. И аз не бих си помислил друго. Освен ако вече не подозирам човека. Да не говорим, че никога не съм чувал някой да прави това. Ботокс в пръстите. Сигурно адски боли.
— Нямаше да е така просто — казва Ламонт.
— Нищо не е просто. И влизаш с такива пръсти в банката, пускаш бележката под стъклото, а ръцете ти са чисти и сухи. Не оставят отпечатъци върху хартията.
— Трябва и късмет с доказването на всичко това.
— Разполагаме с негов меден отпечатък, така да се каже. От апарата, който при цялата си глупост е оставил в кухнята на твоята нова-стара къща. Не се безпокой. Ще го приберат за доста време.
— Какво ще стане?
— Не разбирам въпроса ти.
Тя го изглежда красноречиво.
— Много добре го разбираш.
Сервитьорът приближава и тя му махва да не ги безпокои.
— Той е патологичен лъжец — казва Уин. — Вземи последния път, когато щеше да има свидетели на срещата ви. Той не само че не се появи, но и свидетелите разбраха за някаква операция, която обяснява електронната ви кореспонденция, за която федералните и останалите биха предпочели да не се разчува. Нали знаеш, Пейтриът Акт е горе-долу толкова популярен, колкото и бубонната чума.
— Бил си там и преди — казва тя. — В къщата. И си ме видял да се връщам при колата си. И какво носех. И всичко останало.
— Няма доказателства за това, а и не го видях онази нощ. Все пак бих казал, че не ми харесва някой да ми носи кожата. Като част от тръпката. Да краде мои неща…
— Да ти погоди номер?
— Не. Да ме обере. Психология — казва Уин. — Може би се дължи на онова, което е казала майка му за мен, когато избирали апартамент. Сигурно го е накарало да се чувства още по-неадекватен и обиден, отколкото вече се е чувствал. Както и да е. Предполагам, че по някакъв свой начин е навлякъл кожата ми, разхождал се е с моите обувки. Надделял е над мен по шантавия си начин. Не си пила от виното, което ми открадна.
— Не бях в настроение — казва тя и отново го поглежда. — Честно казано, не бях в настроение за нищо. Писна ми доста бързо, а това не подейства добре, ако разбираш какво искам да кажа.
— Момчето играчка е започнало да омръзва.
— Бих предпочела да не пускаш подобни коментари.
— Значи на онази среща, на която донякъде бях свидетел, нещата не са потръгнали. Когато те видях да излизаш от съда, май спореше с някого. По мобилния. Изглеждаше разстроена и точно затова те проследих.
— Да, спорех. Не исках да ходя там. В къщата. Беше много убедителен. Знае някои неща за мен. Трудно ми е да откажа. Ще бъда откровена за момент и ще ти кажа, че не знаех как ще се измъкна от всичко това. Даже нещо повече, не зная как изобщо съм се забъркала.
— Ще бъда откровен за момент и ще ти кажа как е станало всичко. Според мен — казва той. — Когато се чувстваме безсилни, правим неща, които да ни вдъхнат увереност. Външен вид. Дрехи. Къщи. Коли. Плащане в брой. Правим всичко възможно да се почувстваме желани. Секси. Всъщност можем да стигнем дори до ексхибиционизъм. — Замълчава за момент. — Нека позная. Той е направил клиповете от Ютуб. Но идеята не е била негова, а твоя. Още едно от нещата, които е знаел за теб.
Мълчанието й е красноречиво.
— Ще ти призная нещо, Моник. Мисля, че си най-умното човешко същество, което съм срещал.
Тя отпива от виното си.
— Какво ще стане, ако се раздрънка за всичко това? Пред полицията. Или още по-лошо, в съда.
— Да развее мръсното бельо, така да се каже? Което си проявила достатъчно ум да не оставяш на мястото след вашето…
— Ако каже нещо за каквото и да било — прекъсва го тя.
— Той е лъжец. — Уин свива рамене.
— Вярно. Лъжец е.
— Какво друго правим, когато се чувстваме безсилни? — продължава Уин. — Избираме някой сигурен човек.
— Явно не е така. В това нямаше нищо сигурно.
— Искаме да се чувстваме желани, но сигурни — казва Уин. — По-възрастна, влиятелна жена. Обожавана, но сигурна, защото държи всичко под контрол. А какво може да е по-безопасно от умно артистично момче, което върви след теб като пале?